Аутизъм. Аспергер- синдром. Рет- синдром. Хелер- синдром. АТИПИЧЕН аутизъм. Савант- синдром



жүктеу 128.56 Kb.
Дата02.05.2016
өлшемі128.56 Kb.
: documents
documents -> Аэробус а-320 Самолет а-320 — флагман семейства среднемагистральных узкофюзеляжных самолетов европейского концерна Airbus. Самолет полностью сертифицирован для полетов в России и за рубежом. Технические характеристики
documents -> Эффективность применения коллоидной фитоформулы ангиомега комплекс в кардиологии
documents -> 2015 жылдың қазан айының репертуары
documents -> I. 2013-2015 жылдарға арналған Қызылорда облысының әлеуметтік-экономикалық дамуының негізгі көрсеткіштері
documents -> Қызылорда облысының жер – су атаулары қызылорда, 2013 жыл сыр елі қызылорда облысы
documents -> Қызылорда облысы әкімінің 2013 жылға арналған Іс-қимыл жоспары
АУТИЗЪМ. АСПЕРГЕР- СИНДРОМ. РЕТ- СИНДРОМ. ХЕЛЕР- СИНДРОМ. АТИПИЧЕН АУТИЗЪМ. САВАНТ- СИНДРОМ.
1.Аутизъм (Канер- синдром). Терминът аутизмът е от гръцки произход и в буквален превод означава „съществуване сам за себе си”. За първи път този термин се използва от Блойлер за описание на патологична тенденция при някои болни за откъсване от обкръжението. Аутизмът спада към т. нар. Генерализирани разстройства на развитието, група, която се характеризира с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, с ограничен, стереотипен и повтарящ се репертоар от интереси и дейности, налице е и поведенческа девиация, съотнесена към очакваното за възрастта поведение. Тези разстройства понякога се съпътстват от общокогнитивен дефицит.

Аутизмът е генерализирано разстройство на развитието, определящо се от наличието на нарушено развитие, възникнало преди 3-годишна възраст и проявяващо се в абнормно функциониране в следните области:



  • социални взаимоотношения;

  • комуникация;

  • поведение;

Терминът Аутизъм е въведен в психиатричната практика през 1943 г. от Лео Канер. До наши дни е една от най-големите загадки в детското развитие.

Като диагноза аутизмът представлява сложна съвкупност от емоционални и поведенчески особености, от които най-ярки са: емоционалната студенина, безразличието към света и другите, активното бягство от контакти, демонстративното и трайно затваряне в себе си и др. Речта, интелектът и социабилността са в строго индивидуална дисхармония.

При ¼ от аутистите интелектът е съхранен, но са налице определени особености в неговата целенасоченост. Е. Каган смята, че показателите за интелигентността при аутистите са по-ниски от тези при хората с нормално развитие, но са по-високи от тези при лицата с умствена изостаналост. В същото време, Уинг съобщава, че 55- 60% от аутистите са с дълбока умствена изостаналост, а 15- 20% са с лека умствена изостаналост. Непознато за аутистите остава възприятието за самия себе си като подобен на другите, което е следствие от отсъствието на необходимостта от социално съприкосновение и съжителство с близките, отсъствието на съвместни действия с близките и умението за контакт с околните.

При децата с аутизъм е налице вродена невъзможност да общуват адекватно и да реагират спрямо ситуацията. В кърмаческа възраст при тях липсва реакция на присвиване на раменете и повдигане на главата, при вдигане на детето. Тези бебета не се адаптират към тялото на възрастния. Типично за тези деца е липсата на контакт „очи в очи”. Те боравят по стереотипен начин с различни предмети и възприемат различни части от човешкото тяло без да ги съотнасят към цялото. Децата „аутисти” не инициират и не поддържат контакти с връстниците си. Те сякаш не забелязват присъствието на другите деца или активно ги отбягват. Децата с аутизъм гледат на другите като на кукли.

Най-типичната за аутизма черта е липсата на привързаност и взаимовръзка с другите. Тези деца не се привързват към други хора, но често се привързват към някоя играчка, предмет. Всяко разместване предизвиква болезнено безпокойство при тях, затова е важно при работа с такива деца да се спазва определения ред на подредба в стаята, интериора да бъде строго структуриран.

Първата усмивка при бебетата с аутизъм настъпва около втория месец. За разлика от усмивката при другите бебета, тяхната усмивка не е адресирана към конкретен човек, а сякаш съществува сама за себе си. На 3-месечна възраст при децата в норма настъпва т.нар. оживление- появата и търсенето на контакт с родителите. При децата с аутизъм не настъпва такова оживление. Те не реагират нито на присъствието, нито на отсъствието на родителя, дори понякога реагират с раздразнение на родителските ласки. Нарушените контакти с родителите стават все по-ярки след 2-годишна възраст. Голяма част от децата с аутизъм не реагират на словесните обръщения, отправени от родителите им, поради което се появяват съмнения за слухова увреда.

Игровата дейност на децата с аутизъм е лишена от въображение и символност. В игрите им липсват социални елементи. Те почти винаги използват играчките стереотипно, не по тяхното функционално предназначение.

Речеви и езикови нарушения, с различни прояви, се наблюдават почти при всички деца с аутизъм. Възможни са, както липсата на вербално общуване, така и изпреварващо езиково развитие. Речта при аутистичните деца не служи за комуникация и обмен на информация. Ранната речева активност при тези деца се изразява в случайна употреба на названията на различни предмети, имена или идеосинкретични фрази. При тях са ярко изразени прагматичните езикови нарушения, характеризиращи се с липса на съответствие между собствената вербална продукция и изискванията на другите и ситуацията. Речевата активноста на аутистите разкрива един свят, който е неразбираем за другите. Тази реч е безсмислена, хаотична, комуникативно непредназначена. Вербалната продукция в повечето случаи е изпъстрена с множество фонологични, морфологични и синтактични грешки. Трудностите с комуникацията се проявяват и в невербален аспект.

При някои деца с аутизъм речта е с ранно начало. Те назовават предмети или случайно употребяват думи, могат да рецитират дълги, сложни стихотворения- тези умения, обаче не служат за комуникация. Според Ball аутистите използват декларативни изказвания, но те не са ситуативни и не се кодират като обръщение към другите хора. Те формулират изказвания за потвърждение или отрицание. Тези деца трудно поддържат темата на разговора, отговорите им са ирелевантни. Трудно откриват контекста на изказването, приемат информацията буквално. Според Ricks съществува набор от емоционални експресивни сигнали, които децата в норма използват, а аутистичните не използват и не разбират.

Универсален симптом при аутизма е качественото нарушение на комуникацията. То се изразява в липса на социална употреба на езиковите умения, нарушение на социално-битовите игри, липса на взаимност при диалог, липса на флексибилност при речева експресия, липса на творчество и фантазия, липса на емоционална реакция при опитите на другите да установят вербален или невербален контакт. Аутистите не могат да интерпретират жестове и мимики. Те разчитат на „инструментални” жестове, при които значението е продължение на самата перцепция.

Чувствата при аутистите са амбивалентни и полярни. Нямат чувство за опасност, но могат да изпаднат в паника от напълно безопасни предмети и ситуации. Характерни за поведението им са множество ритуали и натрапливости, които често съпровождат дейностите около самообслужването, храненето и др.

Това, което безпокои родителите е, че детето е странно на пръв поглед и се отличава от другите деца на същата възраст. Това дете е сякаш затворено в друг свят, а в този нищо не го привлича, не събужда желание и активност. Лицето на детето е като застинало, т.нар. „изражение- щампа”. Детето изглежда емоционално пасивно, става раздразнително при смяна на обстановката, демонстрира негативизъм и отхвърля опитите за контакт от страна на околните.

Rutter описва така основните групи симптоми при аутизма:

- Изключителна самотност, която възпрепятства нормалните контакти и отношения. Още в кърмаческа възраст тези деца не гукат, не осъществяват контакт „очи в очи” и не демонстрират никакви форми на привързаност.

- Езикови нарушения. Голяма част от децата с аутизъм никога не развиват комуникативната функция на речта. При тези, при които има реч, тя е изпъстрена с множество фонетични, семантични и граматични нарушения. Речта не служи като средство за комуникация и се използва егоцентрично.

- Чувство за неизменност на заобикалящата среда. Всяка промяна в средата е трудно обяснима и трудно поносима за тях. Много често развиват ритуалност и обсесии към различни обекти.

Според Rutter пълната клинична картина на аутизма се развива до 30-я месец от живота на детето. Основните характеристики на аутизма са:


  • деградация в социалните отношения;

  • нарушения в комуникацията и въображението;

  • ограничения в интересите и активността.

В ранна възраст при децата-аутисти доминират нарушенията в невровегетативната система и инстинктивната система- нарушения на съня, липса на сукателен рефлекс и др. В по-късна възраст се появяват поведенческите нарушения, които са свързани преди всичко със социалната адаптация- обикновено те не диференцират отношенията със живата и неживата природа, присъствието на хора не променя поведението им- то остава стереотипно и ритуално. Аутистите демонстрират неспособност за установяване и поддържане на междуличностни контакти.

Клиничната картина при аутистите може да се обобщи чрез характеристиките на абнормното функциониране в следните области:



  • социални интеракции:

  • понижен или липсващ социален интерес;

  • предпочитание за оставане насаме;

  • липса на имититавни способности по отношение на другите;

  • липса на игрова дейност с другите;

  • липса на контакт „очи в очи”;

  • липса на емоционална реакция при среща с познати;

  • не отчитат присъствието на други хора;

  • не диференцира отношението си към близки, познати и непознати хора- то е еднакво;

• комуникация:

  • не може да поддържа диалог;

  • тежки нарушения в езиковата употреба;

  • не употребява лично местоимение в 1.л. ед. ч.;

  • ехолалийна реч;

  • липса на въображение и второразредни представи;

  • липса на символни жестове;

  • нарушена невербална комуникация;

• поведенчески нарушения:

  • двигателни стереотипи;

  • липса на инициативност и спонтанност;

  • липса на реакция при молба от страна на другите;

  • особени хранителни навици;

  • неадекватни емоционални реакции;

  • агресивно и автоагресивно поведение.

Като диагноза, аутизмът е сложна съвкупност от емоционални и поведенчески особености, най-ярки от които са безразличието към света и другите, емоционална студенина, активно бягство от контакти, демонстративно и трайно затваряне в себе си и др. Интелектът, социабилността и речта са в строго индивидуална дисхармония.

За аутистите остава непознато основно възприятието за самия себе си като подобен да другите. Но има и данни, които сочат, че децата с аутизъм показват по-високи резултати при манипулативни и визуални пространствени умения, както и при тестове, които изискват незабавно възпроизвеждане на информация.

Аутизмът се проявява в много голямо разнообразие от форми, с много широк набор от реакции при отделните индивиди.

Етиологичните фактори, които причиняват аутизма са разнообразни, някои от тях все още спорни. Според Канер, причината трябва да се търси в родителите на тези деца- той обобщава, че всички деца с аутизъм произлизат от много интелигентни семейства. Той въвежда т.нар. етиология на обкръжението и средата, от която тръгва и психоаналитичното направление в изследването на причините за аутизма. Бруно Бетерхайм лансира идеята за ролята на социалните фактори в появата на патологичните тенденции в развитието на личността. Неврологичните изследвания сочат, че при аутизма има малфункция на мозъка на детето. Силно внимание се обръща на генетичните фактори. Оказва се, че има риск за децата, които се раждат в семейства, в които вече има случай на аутизъм. Като цяло много учени защитават идеята, че аутизмът е генетично заболяване, или че именно проявата на редица гени води до симптомите и протичането му. И все пак, все още не е ясно кои точно фактори отключват действието на тези гени. По-задълбочено погледнато мутации в дадени гени водят до неспособност на организма да синтезира достатъчни количества от даден протеин. Тази недостатъчност често води до развитие на аутизъм. Мутациите се предизвикват от разни химикали, лъчения и т.н. и според досегашната теория трябва време да се натрупат достатъчно на брой мутации, за да се случи нещо. Ситуацията е подобна като тази при раковите заболявания. Повечето случаи на аутизъм, обаче се дължат на нови мутации при родителите, а не на постепенно натрупани геномни изменения. Мутиралият при единия родител геном поражда „дупка” в този на детето. Така то има само единият ген (получен от другия родител), отговорен за синтеза на даден протеин. В резултат индивидът синтезира по-малко от протеина. Възможно е той да развие аутизъм като вероятността е по-висока при момчетата. Защо е така подлежи да разберем. Bailey прави изследвания върху близнаци. Резултатите показват 90% влияние на генетичния фактор. Освен аутизъм, генетичната предразположеност може да се манифестира и чрез множество поведенчески и когнитивни характеристики, сходни с тези, дефиниращи аутизма. Проучванията потвърждават и наличието на аутистичен фенотип при неаутистични роднини на аутистични деца. Този фенотип се проявява като социален и комуникативен дефицит. Въпрос на време е да започне да се предрича склоността към развитие на аутизъм по време на бременността и да се взимат мерки навреме.



2. Аспергер- синдром. Терминът „синдром на Аспергер” е използван за първи път от Лорна Уинг за обозначение на много способни аутистични деца, които не покриват критериите на Канер за мълчаливи и отчуждени индивиди. Синдромът на Аспергер още не е много ясно дефиниран. При децата с Аспергер- синдром нарушенията са в емоционално- поведенческата сфера. Речта се появява значително по-рано, следва период на слаба вербална активност, затвореност и самовглъбяване. Децата с Аспергер- синдром правят опити да се представят пред другите, макар и да не използват най-добрите средства. При тях е налице т.нар. егоцентричен разговорен стил- децата говорят за любими предмети и събития, не се съобразяват с интересите на слушателя, неловки са в общуването с другите. Децата със синдром на Аспергер са аутистични деца, при които не са налице езикови и интелектуални нарушения. Налице е неадекватна интонация, неправилно използване на местоимения, вербални стереотипи, високи постижения в тясна област от интереси, много добра механична памет. Основните черти при Аспергер- синдрома, според Уинг са:

  • липса на емпатия;

  • наивен, едностранчив, несвойствен разговор;

  • малки или никакви способности за формиране на приятелства;

  • бедна невербална комуникация;

  • прекомерно вглъбяване в някои предмети;

  • странна стойка, тромавост, лоша моторна координация.

Детето с Аспергер- синдром забелязва другите, но ги отбягва.

3. Рет- синдром. Този синдром се среща преимуществено при момичетата. Това е неврологично разстройство, което се характеризира с тежки когнитивни и физически нарушения. Наблюдава се ранно развитие на умения, последвано от бърз регрес, характеризиращ се с пълна или частична загуба на вече придобита сръчност и реч. Началната фаза на застоя е между 6-тия и 18-тия месец, когато се наблюдава забавен растеж на главата и загуба на интерес към игрите. Фазата на бързия регрес е към 1-2 години, в който се снижава интересът към средата, отсъства общуването, появяват се стереотипни реакции на външни стимули, тревожност в непознати ситуации без повод, загуба на речеви и езикови умения. За разлика от аутизма, при Рет- синдрома се наблюдава двигателна затормозеност, характерна походка с широко разтворени крака, „миене” на ръцете със слюнка, хипервентилация и наличието на период на нормално психо-моторно развитие. Развитието на социалните умения и играта остават на нивото на първите 2-3 години, има тенденция към запазване на социалните интереси.

4. Синдром на Хелер. Децата със синдром на Хелер развиват почти всички черти, характерни за аутистичния спектър, но след дълъг период на напълно нормално развитие. Различава се от аутизма по своето начало, протичане и край. Често се диагностицира погрешно като аутизъм. Това състояние се наблюдава при 3-4 годишните деца. Налице е значителен спад в продължение на няколко месеца на интелектуалното, емоционалното и езиковото функциониране. Характеризира се със :



  • загуба на социални умения;

  • загуба на контрол върху пикучния мехур и свинктера;

  • загуба на експресивна и рецептивна реч;

  • загуба на моторни умения;

  • липса на игра;

  • неспособност за развитие на лични взаимоотношения с връстниците;

  • нарушения на невербалното поведение;

  • невъзможност за иницииране и поддържане на разговор.

Повечето деца остават с умствено изоставане.

5. Атипичен аутизъм. Различава се от детския аутизъм по началото на заболяването. Абнормното развитие се появява за първи път след 3-годишна възраст. Липсват достатъчно демонстративни нарушения в социалните взаимоотношения, комуникацията и стереотипното поведение. Възниква най-често при индивиди с умствено изоставане, при които интелектуалното ниво не дава възможност за изява на специфичните отклонения в поведението, които са необходими за поставянето на диагнозата аутизъм. Може да възникне и вследствие на тежко нарушение на рецептивната страна на речта. Не покрива всички диагностични критерии на аутизма. Липсват изразени абнормности, характерни за аутизма, но са налице абнормности в други сфери. Нарушението се изразява поне в две от следните категории- споделено социално взаимодействие, стереотипно, ограничено поведение, комуникативни проблеми. Аутистичното поведение се базира не на душевната самота, а на липсата на средства за комуникация, което прави другите ненужни и безинтересни.

6. Савант- синдром. Думата савант произлиза от френски език и означава „знам”. По дефиниция Савант- синдромът е рядко, отличимо състояние, в което хората с аутизъм или други нарушения на развитието имат изолирани „островчета” на способности, които ярко контрастират с останалите познавателни нарушения, които имат. Състоянието може да бъде наследствено или придобито в резултат на увреждане на централната нервна система.За откривател на Савант-синдрома се смята Даун, който през 1887 г. в Лондон представя 10 случая, един от които е момче, което запаметява перфектно опери. Даун наблюдава и други сходни случаи и дефинира т. нар. Аутистични саванти. Той установява, че уменията на децата саванти са лимитирани в много тясна област на специални способности- художествени, математически, музикални, пространствени или технически. Изключителните специални способности на тези деца са свързани с феноменална, уникална памет. Често тези деца запаметяват много, но не разбират смисъла на запаметеното. Този тип памет е наречена от Даун вербална атхезия, други автори е определят като памет без пресмятане.

Тези случаи се срещат по-често при момчетата.Савантите имат сериозни физически или умствени разстройства, но са необикновени таланти, феномени. Все още в науката Савант-синдромът остава неразгадан феномен при изучаването на човешките различия и когнитивните умения. Разгадаването му може да даде мощен тласък на психологическата и в частност на когнитивната наука.

Аутистичните саванти имат необикновени умения, които не се срещат при повечето хора. 10% от аутистите са със савант- способности. 1% от хората с умствена изостаналост- също. Савант- способностите са най-разнообразни, най-често се срещат: феноменално математическо пресмятане, изключителна памет, художествени и музикални способности. При аутистичните саванти често се среща т. нар. Феномен на календарната памет- индивидът може да помни всички подробности, свързани с дадена историческа или публична личност- дата на раждане, смърт, членове на семейството и т.н. 50% от хората със Савант- синдром имат аутистично разстройство, останалите 50% имат друго развитийно нарушение, включително умствена изостаналост. „Феноменалните саванти” се различават от другите Саванти по това, че уменията, които имат, надвишават далеч уменията на хората в норма.

Ето някои от шокиращите умения, открити сред 50-те описани случая на Саванти-феномени:



  • Меморизация- саванти, които запаметяват телефонни указатели, популационни статистики, разписания на автобуси и др.;

  • Езикови умения- срещат се много рядко. Описан е случай на савант с увреждане на ЦНС от раждането си, който може да чете, пише и превежда на 15-20 езика;

  • Календарно пресмятане- умение да се определи ден от седмицата или дата в близките 40 000 години.;

  • Музикални способности- описани са случаи на саванти, които могат да изсвирят цяло музикално произведение, което са чули само веднъж;

  • Улеснено пресмятане- устно извършват сложни математически операции;

  • Художествени способности и др.

Често допускана диагностична грешка е поставянето на диагноза Аутизъм от Канеров тип на деца със Савант- синдром и прояви от аутистичния спектър.

Савант- синдромът е едно от най-неразгаданите състояния на човешкото когнитивно функциониране.



Ресурсен учител: Ж. Филипова



©netref.ru 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет