Българийо, древна и млада, бъди благословена! България



Дата02.05.2016
өлшемі179.72 Kb.
БЪЛГАРИЙО, ДРЕВНА И МЛАДА, БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА!
България: Аз имам много имена ,

Наричаха ме Ахинора и Мария – Десислава

Куна Болярска и Райна войвода, Райна Княгиня...

Аз безименната , която обичаше Дякона.

Аз съм Галя ,Милена, Таня,

с които бяхте снощи и ще срещнете утре.

Аз имам много имена ...

Много имена и само едно-

най- свидното над всички :

БЪЛГАРИЯ!...

Дете: България е нашата родина!

Тя съществува тук 13 века !

Хан Исперих дошъл на кон с дружина,

Създаде я – това не беше леко!


Дете: Българийо мила ,

В твойте древни простори

са звучали песните на Орфей

препускали са тракийски конници

отеквали са стъпките на младия Спартак.

Дивната красота на гордите ни планини,

приказните богатства на ширните ни поля

завинаги са пленили нашите непокорни прадеди

и те навеки останали на земята ти ,

за да я обливат с потта и кръвта си!


Дете: Родино моя , родино ненагледна !

На теб е моето сърце ,

на теб е моята обич

на теб са моите мисли песни и дела.

На теб родино посвещавам тез слова.
Дете: Тъмнолики и снажни

с погледи- остри светкавици

препускат, препускат из тая земя,

храбрите Аспарухови конници.

С боен рог великият хан

предвожда настъплението

на своите вихрени конници.
Дете: Кънтяха подир теб копита.

Звънтяха пики и стрели.

Отстъпваха пред твойта свита

балкани ,бойници ,орли.

Какъв си ти ?Мълчат скалите

в тях твоят лик не е вдълбан.

Еднички там лъщят следите

на твоят кон неподкован.


Дете: Нощ покрие ли древна Плиска

ние чуваме грохота глух,

прекосява земята мизийска

с бърза конница хан Аспарух.

-1-

Вее вятърът конските гриви,



Святкат копия – лес разлюлян!

Византийската орда разбива

непокорният български хан.

И изпълнен със смелост и слава

със славяните братски се сля,

една българска нова държава

на потомството той завеща.
Дете: Навсякъде славяните посрещали българите ,като братя.Князете се съюзили със Аспарух и го признали за вожд.
Аспарух: От днес нататък господари ще бъдем ние – българи и славяни.

Върху тази земя ще изградим нашата държава.


Всички: БИЛО ЛЕТО 681 –ВО.
България: Аз съм Ахинора –

първата,


далечната,

езичницата,

вечната,

аз бях на седлото зад моя ювигий хан Аспарух.

Аз преплувах Дунава с ханската орда

честита,


горда,

че усетих силния му гръб

ръката мускулеста ,

погледа соколов.


Дете: Годините се тубят и се раждат

сред дъжд, сред снегове и ветрове

и пълнят със съмнение и жажда ,

човешкото ни кротко битие.


Дете: Понасят се викове , звън на оръжие,

конски хрип.

Земята се разтваря под нозете на

стреснатите в съня византийци.

Никифор Геник се появява пред

своята палатка ,гледа горящите възвишения,

чува виковете на нападащата българска конница

и казва:
Никифор: - И птици да сме не можем прехвръкна!Това е краят!


Дете: И таз земя с дълголетното име България,

Помни победата на Крум над византийците.

Сухи устни докосват окървавената ръка на хана.

безмълвно скланят побелели глави стареите

и това е знак на признание и преклонение

пред силата на човека ,

който трябваше да изведе племето си

от бездната на гибелта и позора.

- 2 -

България: Аз съм Крумова невяста

аз му прошепнах:

“Покровителю мой,

тъй повече не може,

народът го удари през просото,

става стадо,

мъжете повече за лозето си мислят

и вместо меча остър да държат ,

те бъчви за виното майсторосват

и пият –


пият.

Стани на място хан,

стани законодател,

изкорени лозята

и вкорени у българина чувството

на дълг и на държавност.

И Крум послуша ме ,

а аз понесох женската си участ:

да ме забравят летописците

във свойте пергаменти!

Но когато в прохода Върбишки

войската на пух и прах направи

войската византийска

аз пак бях тази дето му прошепна:



  • Владетелю! Законодателю!Мой повелителю!

Ако един закон е със капаци на очите,

ако кръвта пролята зарад него,

е повече от всичкото изпито –

той трябва да се отмени!

И случай има !

Празник има!

Победа дето ще се помни и разказва

да се почерпи тоз народ-

той заслужава!

И Крум послуша ме

и пръв отпи от виното червено

с кратуната на Никифор...


Дете: История...

Върти се- колелото!

Какво ще сториш?

Историята с подвизи и смърт

Живее в амфори ,

легенди паметни.

И както майка крие вечна обич в гръд

тъй тя в земята крие думи каменни.


Омуртаг: “ Човек дори добре да живее , умира и друг се ражда.Нека роденият

по- късно , като гледа тези писмена, да си спомни за онгова ,който ги

е направил.А името на владетеля е Омуртаг – ювиги хан .Дано бог да

му даде да живее сто години.”



Дете: Превръщаш дни и камъни в цветя

легендите - в слънца

и в пъстрошария

и как сърцето си на теб да посветя

когато е изпълнено с БЪЛГАРИЯ. – 3 -


Дете: Делото на Константин – Кирил Философ далеч изпреварва другите

европейски просветители.Ние се гордеем ,че славянобългарския

език стана за православните славяни това, което бе латинския за

католическата църква и старогръцкия за византийския източен свят.


Дете: Те азбуката скъпа ни дариха

за радост те очите просветлиха,

и делото на Кирил и Методий

сега по светли пътища ни води.


Дете: През сълзи запази българското име

краски на зографи,слово на певци

и духът ти на високо извиси

с нови книги и дворци.


Борис: - Езичество ,отровни са твоите лъжи!
Дете: Размислял дълги години ,

отхвърлил божества

и меча си в ръката

със кръст Борис сменил.

Чрез догмите църковни

с Европа се сближил.


Борис: - Езичество, отровни са твоите лъжи!
Дете: Тъй каза ханът стар

и да потърси мир

отиде в манастир.

Поставил бе за цар

сина си Владимир.

Но вестоносец верен

среднощ му съобщи,

че царят лицемерен,

към старото лети

и капища въздига

на стари богове...

С войска Борис пристигна

в потайни часове.

Започва бой тогава ,

той в боя побеждава –

синът му е пленен!

И цар Борис нарежда:

изменникът отвеждат

да бъде ослепен.

В езическия мрак

така го потопи.

Бе син ,но негов враг

щом Тангра той търпи!
Дете: Тогаз на своя трон

постави Симеон!

И в манастира пак

се върна той по мрак

в килията самин

зашепна с тъжен глас.


- 4 –
Борис: - Да страда моя син

И да се мъча аз,

но българският род

да търси нов живот

през дни и векове!...
Дете: Заслужен чува той

далечни гласове

от бъдните години...

Угасва той в покой

във вечността премина ...

Какво ни завеща

ти цар и клет баща?

Безсмъртното едничко

Най- скъпо на света:
Борис: Родината над всичко!
България: Аз съм началото на живота.

Аз знам ,че няма нищо по-скъпо от живота.

Цената на живота може да бъде само живот.

Аз съм майката на Борисовите синове

и когато по-големия тръгна против мен

не повярвал в правото на царството ни

да има своя църква,

своя вяра,

за да бъдем народ,

за да имаме държава,

а не да останем пепел и нищо,

като аварите и хазарите,

аз, майка му казах:

- Той не е мой син!Убиха го!

Убиха го и никой не видя сълзите,

с които го измих в последния му път.

Той беше мой син.

А коя майка не жали сина си?


Дете: Дълбоко в тоя чернозем ,ръждясват

шлемовете на ромейски патриций.


Дете: Пълзят византийци,прикрити без страх.

О, пак вероломство ли?Заговор пак ли?

Но блясва под моста река Ахелой,

но мрака разсичат зеници и факли.


Дете: И светват копита над пръст и бодил,

надига се в нивите облак възмезден.

Лети Симеон- ще речеш – че извил

Река Ахелой ,като златозвезден.


Дете: Сечи и громи...Ей сред писъци стон,

последният вражески кораб отплува.

А шлема железен свалил Симеон

горещата пръст коленичил целува.

- 5 -


Дете: Целува и гледа река Ахелой,

разкъсани брони влече към морето...

И слуша усмихнат как свири отбой

на месеца златният рог от небето.


Дете: Беден отшелник бродил из Рила

с птици и мури говорил безспир

мислил за всички без дом ,без закрила

и съградил бялострях манастир.


Пяло клепало дървено в тия

глухи пустини,в тоя усой.

Мамело люде от тежка робия,

Тук да намерят подслон и покой.


Дете: Отколе в мене болка клюн е свила ,

сънувам все Беласица - от юг

вървят войниците на Самуила-

беоки ,дрипави – един след друг.


Като видения прииждат боси,

на всеки сто – един с едно око,

и тежка като мъка всеки носи

на гръб торба завързана с лико.

Клатушкат се ,протягат празни шепи,

към залеза отиват мълчешком,

горчиво взират се , макар и слепи

поне за миг да зърнат своя дом.

Тъжат за полуугарища и ниви,

за върхове покрити с летен сняг.

Вълшебник ако бях – зеници живи

под клепките им бих запалил пак,

на орбитите тъмни и дълбоки,

бих дал живот ,бих дал небесен зрак...

Но като сенки черни и безкрили

прииждат върволиците от юг.

О, как си ги посрещнал ,Самуиле!

О, как си стенал в тая нощ без звук!

Стани не ги оставяй ,Самуиле!

Сам поведи ги в тъжния им път,

че свойта родна стряха не открили,

в историята те до днес вървят.



Дете: Дали под просторите сини

хиляда и триста години

не съм извървял и аз сам

щом твоето минало знам.


Дете: И нижат се имена покрити с пепел и кръв.
Дете: Петър - Делян
Дете: Тихомир
Дете: Петър

- 6 -


България: Аз съм майката на Асен и Петър,

на Калоян и Асен ІІ,

на Ивайло и Самуила...

С напукана ръка слагах живовляк

Върху гноясалите процепи,

които някога са били очи

и учех децата си да помнят,

да помнят

и никога да не забравят,

че са българи

и тяхната майка се казва България.
Дете: Кому ни оставяш нас бедни?

В скръбта ни кой ще теши?

Кой с благо око ще погледне

във нашите неволи, души?


Дете: Кой друг ще ни дава поука

с примера си в тежкия час?

Кому да се надаме тука?

Кой плакал би заедно с нас.


Дете: От сълзи и той се задавя,

покъртен от толкоз любов,

с трептяща ръка благославя,

наокол народа Христов...



Патриарх

Евтимий: Прощавайте, чеда любезни,

прощавай, народе мой скъп!

Душата ми плаче и чезне,

пред вашите сълзи и скръб.

Безжалостна вражеска сила

ме гони , дели ме от вас,

под божия само закрила

оставям ви грешният аз...

Живейте в съгласие , без злоба

пазете бащиний завет,

за вас ще се моля до гроба,

ще моля и в другия свят!


Дете: Но глухи в гърди му стенания

прекъснаха пастирската реч

и турци при общи ридания

подкараха пътника веч.


И дълго плачът на тълпата

следеше изгнаника клет,

най – после влезна в планината ,

изчезна от нейния глед.


Дете: Безсташний пастир в бедите опасни

в добри дни и лоши – народу другар,

Евтимий на Търново в дните ужасни,

Последний бранител и последний цар.





  • 7 –


България: Царица бях,

болярка бях...Наричаха ме Куна.

Дебели бяха

темелите на мойта крепост

с една далекогледна кула...

От тази кула в нощ дълбока

видях огньовете на таборите турски,

опънатите шатри на пашите,

чух цвилене на хиляди коне...

Усещах майчиното жило в мене,

че е пред гибел Видинското царство...

Не разбраха болярите от крепостите околни,

че крепостта не може да спаси държавата...

България...

Предлагах ...

Пращах вестоносци

да се обединим,

войските си да сторим силни,

като ги съюзим...

Кой да послуша?

А огньовете на таборите турски,

под мойта бойница горяха.

Тогава казах на сина си Мездрьо

да събере хиляда конници.

И Мездрьо тръгна ...

Аз извиках от кулата:



  • На добър път, сине!

Но знаех пътя хич не е добър,

синът ми ще загине...


Дете: И зори не зорила

пет века зората...


Дете: Прокънтя и замина,

забрави се конския тропот

по гяурските порти в нощта,

заптиетата тропат

и откарват мъжете в конака...

Кой не спи?

Кой все още сънува зора

над маждраци и саби зорила...

Зорила над тебе Българийо, майчице мила!

Кой дочува как тътне далечно “ура”

и в нощта като летен порой

пак приижда ,приижда

безсмъртния ропот

на великата конница?

Кой?

И страшната битка се шири ,



Турция черни синджири кове

България шие забрадки

и брои робите на синджири,

робството на векове и пее...





  • 8 –


Турчин: - Даваш ли , даваш , Балканджи Йово

хубава Яна на турска вяра?



Йово: Море войводо,глава си давам ,

Яна не давам на турска вяра!


Дете: Отсякоха му и двете ръце и пак го питат и го разпитват:
Турчин: - Даваш ли , даваш , Балканджи Йово

хубава Яна на турска вяра?



Йово: Море войводо,глава си давам ,

Яна не давам на турска вяра!


Дете: Отсякоха му и двете нозе и пак го питат и го разпитват:
Турчин: - Даваш ли , даваш , Балканджи Йово

хубава Яна на турска вяра?



Йово: Море войводо,глава си давам ,

Яна не давам на турска вяра!


Дете: Избодоха му и двете очи и го не питат нито разпитват,

току си взеха хубава Яна ,

та я качиха на бърза коня,

да я откарат долу в полето,

долу в полето, в татарско село.

Яна Йовану тихом говори:


Яна: Остани ,сбогом , брате Йоване!
Йово: - Хайде със здраве ,хубава Яно!

Очи си нямам аз да те видя,

ръце си нямам да те прегърна,

нозе си нямам да те изпратя!


Дете: Българийо, благословен да бъде якият ти корен

и непокорният дух на народът ти.

Ти устоя на мрак и погроми

на огън и кланета.

На кървавите пристъпи на петвековното османско робство,

защото българска майка юнашка роди Гергана и възпита

хубава Яна и балканджи Йово...
Дете: Никой не помни свободата,

даже дъбът на мегдана.

Помни я само Балканът,

само Балканът пее песни хайдушки,

само в Балканът пропукват пушки.
Дете: О, има манастири под небето

съкровища и тайни ,скрити в пазва,

но най-обичам манастира ,дето

сред здрача за Паисий ми разказва.

- 9 -


Дете: Що драскаше той там умислен, един?

Житие ли ново ,нов ли дамаскин?

Поличби ли божи записваше там,

слова ли духовни измисляше сам?

Що се той мореше с тоя дълъг труд?

Най- после отдъхна и рече “конец”

на житие ново аз турих венец.

“От днеска нататък българския род,

история има и става народ.

Четете и знайте що в стари години

по тез земи славни вършели деди ни,

как със много кралства имали са бран

и от царе славни имали са дан

и била велика българска държава.


Дете: Наше минало сурово,

българска сурова мъка,

завърти ли се отново

на годините чакръка

грейва не имане тежко,

на старинно златно руно,

а съдбата на човека...
Дете: Съдбата на Левски ,Ботев, Караджата...
Дете: Девет годин той скита се,

бездомен, без сън, без покой,

под външност чужда и под име ново.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно ,

той любеше свойто отечество красно.

Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов...

Той не знаеше отдих, ни мир, нито сън ,...

днес в селото глухо,утре в някой град,

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта ,за гробът

и че време веч е да въстане робът.


Дете: И всякоя възраст,класа ,пол ,занятие,

вземаше участие в това предприятие



Дете: Роди се под балканска стряха,

до роза ,като до звезда ,

най-скъпи на света му бяха,

Родина , майка ,свобода.

Но бе родината в окови,

робиня свободата бе,

мълчаха гневни и сурови

земя и хора и небе.

Остави майка си . Замина.

Сърце в гърди се разлюля-

да брани свидната родина,

да я брани със свобода.

В борба изнизаха се дните

и час последен позвъни,

куршум го найде сред скалите

и образът му вкамени.

- 10 –

Дете: Днес щом буря се спусне

планината трещи...

Угаснаха много звезди.Замлъкнаха сърцата на хиляди българи,

но историята запечата техните имена със златни букви,

написа изречените от тях слова.
Дете: Тодор Каблешков
Дете: Панайот Волов
Дете: Георги Бенковски
Дете: Райна Княгиня
Дете: Васил Петлешков
Дете: Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага ,из Пловдив, който поиска да затвори няколко души, заедно с мене .Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание,повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака...Сега ,когато ви пиша това писмо знамето се развява пред конака,пушките гърмят, придружени от екът на черковните камбани и юнаците се целуват един друг по улиците!...Ако вие ,братя , сте били истински патриоти и апостоли на свободата , то последвайте нашия пример в Панагюрище...

Копривщица , 20 априлий 1876–о лето

Дете: Тихо е .Къщата стара тъне в предутринен мрак

Райна девойка в превара, тайно дошива байрак .

Скрита в килера чевръсто думи свещени реди.

Бързат моминските пръсти , близко са страшните дни.

В миг зазвъняват камбани.Изстрели , песни в града.

“Смърт на вековни тирани .Грей и блести свобода!”

Трепва сърцето моминско.Тича с барака навън.

Вождът Бенковски е близо и като в някакъв сън,

качват на коня момата с грейнали ясни очи...

Княгиня на свободата – гордият възглас ечи.

Смело след нея юнаци,тръгват със песен напред.

Греят бунтовните знаци, вика народа отвред...


Дете: Лети хвърковатата чета,

громят тирания и мрак

безпримерно храбри момчета

с войвода Бенковски юнак.

Блестят ятагани и пушки

на тръпнеща плаха луна,

искри под конете хайдушки

изскачат ,звънтят стремена.

Войводата сабя размахва,

безстрашен и силен е той

в очите му огън проблясва

сърцето му бие за бой.


Крилатото знаме се вее

шуми “ Свобода или смърт.”

- 11 -

Дете: Те и до днес в нас живеят живи

апостоли незабравими.

Поклон пред всички правя

Пред всекиго от тях цветя оставям.


България: Ох, какво преживях ! Господи!

Грях ли нечий изплащах,вина ли...

все между живота и смъртта

все с тия две думи на уста

и затова на знамето под игото съшито

тез думи с моите ръце извезах

с тез две ръце,...с тез две ръце ,...с тези

през оня страшен ден във църквата на Перущица

очите на децата си затисках,

а моите гледаха как ножа на баща им удря,

удря по веднъж... без да повтори,

за да боли по малко ...

Моят Кочо ...чизмарят мой...

децата си избиваше...

а той за тях от тъмно ,до тъмно ...

чукаше в дюкяна ...

за да израснат хора,

да станат българи достойни и полезни...

А Кочо рече ми :

-Дай първо тебе ... първа ми изгоро...

Не можех ... Нямах право първа да избягам.

О, страшно е децата ти да те предварят.

Кой може да разкаже мойта мъка?
Дете: Съдбо, съдбо какъв дял отреди

с каква орис ориса тая земя.

Каква бе тая участ , мале?

Какъв бе тоя кръстопът?


Дете: Пет века кръв!Пет века мъка!

Дори да изрека това не мога,

а през тоя пъкъл ти пеш вървя

и оживя Българийо!

Ах , колко жилава излезе!
Всички: Ах, колко жилава излезе!
Дете: Надеждата за свобода порасна.

Сгряха я лъчите на огненото слънце

изгряващо от изток.

От дълбините на необятната руска шир!


Дете: О, Шипка!

Три дена младите дружни,

как прохода бранят.Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Последният напън вече е настал

- 12 -


патроните липсват , но волите траят.

“България цяла сега нази гледа

тоя връх висок е :тя ще ни съзре

ако би бегали : да мрем по-добре!”

Камъне и дърве изчезнаха там.

- Грабвайте телата – някой си изкряска

и трупове мъртви хвръкнаха завчаска.
Дете: И днес иощ Балкана щом буря захваща

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век.


Дете: 3 март – ден на свободата!

О, най-щастлив и най-очакван ден.

За него еретик, след еретик,

като главни по кладите горяха.

И може би светликът най-голям

Не иде от зората ,а от там-

От огъня , във който те горяха.
Дете: Завършвам сказките си за България,

която в много златни векове

народа ни към подвизи зове

и той високи върхове преваля.


Дете: Ветре български , поспри се

тук край нашето море

и във поход пак ни поведи,

към далечни битки славни

към легенди стародавни,

дето българската сила,

българското съхранила.
Дете: Това сме ние – вашите наследници

и в шумни празници и в тихи делници



и ний заръката ви ще запомним.

Момчета: Обичайте България, момичета!

Момичета: Обичайте България, момчета!
Всички: Българийо , древна и млада – бъди благословена!
- 13 -
Каталог: uploads
uploads -> Қазақстан республикасы төтенше жағдайлар министрлігі көкшетау техникалық институты
uploads -> Қазақ тіліндегі ресми іс-қағаздары Басқару, ұйымдастыру, өкім шығару қызметіне қатысты құжаттар
uploads -> А. С. Макаренконың өмірі мен педагогикалық қызметі
uploads -> Ян Амос Коменскийдің педагогикалық қызметі мен теориясы. (1592-1670жж)
uploads -> Приложение к части а1
uploads -> Рабочий проект
uploads -> Кирилл Куренда: двухлетний вундеркинд Не иначе как вундеркиндом можно назвать Кирилла Куренда из крымского села Владиславовки. В свои два с половиной года он уже знает все буквы алфавита умеет считать и освоил азы компьютерной грамотности


Достарыңызбен бөлісу:


©netref.ru 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет