Издадена от министерство на териториалното развитие и строителството



бет1/4
Дата17.05.2020
өлшемі0.55 Mb.
  1   2   3   4
НАРЕДБА № 6 ОТ 12 ЮНИ 1995 Г. ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ЧУЖДИ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ТЕРИТОРИАЛНОТО РАЗВИТИЕ И СТРОИТЕЛСТВОТО

Обн. ДВ. бр.60 от 4 Юли 1995г., доп. ДВ. бр.72 от 15 Август 1995г., доп. ДВ. бр.106 от 5 Декември 1995г., доп. ДВ. бр.4 от 15 Януари 1999г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език.

Чл. 2. С правилата се определят начините за предаване на чужди звукове и буквени съчетания при транскрипцията на географски имена в съответствие с нормите на съвременния български книжовен език.

Чл. 3. Правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език са задължителни:

1. за юридически и физически лица, извършващи транскрипция на такива имена при превода на чужда литература;

2. при изготвяне на нормативни актове и документи във всички сфери;

3. в международната кореспонденция;

4. в издателската дейност;

5. в средствата за масово осведомяване;

6. в образованието;

7. в картографията.

Глава втора.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ НА ЧУЖДИ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА

Чл. 4. При предаването на чуждите географски имена с предимство се ползват принципите на транскрипцията, в редки случаи - на транслитерацията и превода, като във всички случаи се спазват традиционните за българския език форми на чуждите имена.

Чл. 5. При транскрипцията на чуждите географски имена характерните за чужди езици звукове (отворени, затворени, дълги, кратки и двойни гласни, придихателни и двойни съгласни и др.) се предават с най-близките до тях български звукове.

Чл. 6. (1) Чуждоезиковата редукция, еднотипна с редукцията в българския книжовен език, не се отразява при транскрипцията на чуждите географски имена, като се прилага принципът за графемната близост (Фолкланд /англ. Folkland/, Булоар /фр. Bouloir/, Рио Негро /порт. Rio Negro/).

(2) Нееднотипната с българската редукция на чужди гласни се отразява при транскрипцията на чужди географски имена (Ковънтри, Фарингдън /англ. Coventry, Faringdon/).

Чл. 7. (1) Мекостта на съгласните в чужди езици се предава с "я" (пред "а"), с "ю" (пред "у") и с "ь/й" (пред "о").

(2) Пред "е" и "и", в краесловие и в средата на географското име след съгласна мекостта на чуждите съгласни не се отразява при транскрипцията на български.

(3) При транскрипцията на чужди географски имена на български се запазва мекостта на шушкавите съгласни "ж", "ч" и "ш".

Чл. 8. (1) Йотацията на гласните се отбелязва с "я", "ю" и "й".

(2) Не се отбелязва йотацията пред гласната "и" и пред "е" (в руски и сърбохърватски географски имена).

Чл. 9. (1) Сонорните съгласни "р" и "л" в позиция между съгласни се предават на български според правилото за групите "ър/ъл (ръ/лъ)".

(2) Пред краесловни "р" и "л", намиращи се след съгласна (с изключение на сонорните съгласни), при транскрипцията на български се пише "ъ".

Чл. 10. При транскрипцията на български в чуждите географски имена се запазва звучността или беззвучността на съгласните.

Чл. 11. Съгласни, които не се произнасят в чуждите географски имена, не се предават на български език.

Чл. 12. (1) Чуждите сложни и съставни чужди географски имена се предават на български слято или разделно в съответствие с оригиналния им правопис.

(2) Между частите на съставните чужди географски имена в български не се пишат тирета. Тирета се пишат само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена.

(3) Апострофът в чуждите географски имена се запазва при транскрипцията им на български, когато замества изпусната гласна в служебна дума.

Чл. 13. (1) Отделните самостойни думи в чуждите съставни географски имена при транскрипцията на български се пишат с главна буква независимо от значението им в чуждия език.

(2) Средисловните служебни думи (предлози, съюзи, членни форми) на български се пишат с малка буква.

(3) Членната форма в началото на географското име се пише с главна буква.

Чл. 14. (1) Номенклатурните географски термини: град, село, езеро, река, нос, остров и др., когато са част от географското име, се транскрибират, с изключение на славянските езици с близки до българските подобни термини (рус. озеро, болото, чеш. jezero и др.).

(2) Номенклатурен термин, който не е част от географското име, се превежда.

(3) Номенклатурните географски термини: океан, море, залив, проток, група острови, планина, възвишение, плато, равнина, низина по традиция се превеждат. Когато името е употребено като прилагателно, то се приспособява към морфологичната структура на българския език. От съставни географски имена не се образуват прилагателни.

Чл. 15. (1) Имена на широко известни географски обекти (държави, столици, големи градове, реки и др.) или на географски обекти в съседни страни, за които има исторически създадени български съответствия, чиито форми, утвърдени в българския език, се различават от оригиналните, се запазват като традиционни.

(2) По изключение някои неточно възприети в миналото имена се предават на български съобразно съвременната им звукова форма в съответния език (Барселона вм. Барцелона, Валенсия вм. Валенция, Венесуела вм. Венецуела, Нагасаки вм. Нагазаки и др.).

(3) Традиционните форми се заменят, когато в съответната страна географските обекти са получили нови имена (Бангладеш вм. Източен Пакистан, Буркина Фасо вм. Горна Волта, Вануату вм. Нови Хебриди, Намибия вм. Югозападна Африка, Сулавеси вм. Целебес, Шри Ланка вм. Цейлон и др.).

(4) При официални препоръки от съответната страна традиционните имена се заменят с транскрибирани оригинални форми (Кот д'Ивоар вм. Бряг на слоновата кост, Кабо Верде вм. Острови Зелени нос).

(5) Запазват се като традиционни имената на географски обекти, утвърдили се в езиковата практика в преводна или полупреведена форма (нос Добра Надежда /англ. Cape of Good Hope/, Огнена земя /исп. Tierra del Fuego/, Скалисти планини /англ. Rocky Mountains/, Нова Каледония /фр. Nouvelle Caledonie/, Великобритания /англ. Great Britain/ и др.).

(6) Прилагателните северен, южен, източен, западен и централен в съставните географски имена винаги се превеждат.

Глава трета.

ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ФРЕНСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА

Чл. 16. Предаването на френските гласни на български се подчинява на следните правила:

1. не се взема под внимание характеристиката за отвореност и затвореност (Bordeaux - Бордо, Falaise - Фалез, Epernay - Еперне);

2. носовостта се отбелязва с "m" или "n" съгласно оригиналния правопис (Ambert - Амбер, Andance - Анданс, Dompierre - Домпиер, Donfront - Донфрон);

3. учлененото (нямо) "е" между съгласни с изключение на краесловието и едносричните думи (без определителния член "le" и предлога "de") се транскрибира с "ьо" (Decazeville - Дьоказвил, Le Palais - Льо Пале, Mur de Sologne - Мюр дьо Солон);

4. гласната "u" се транскрибира като "ю", включително и след шушкави съгласни (Cluny - Клюни, Juvisi - Жювизи);

5. пред "m" или "n" гласната "е" се транскрибира с "а" (Embrun - Амбрюн, Jenzat - Жанза).

Чл. 17. За буквени съчетания във френските географски имена важат следните правила:

1. "eu (ehu)", "ueu" и "oeu" в началото на думата и след гласна се предават с "йо", а след съгласна (включително "ж", "ч" и "ш") - с "ьо" (Eurville - Йорвил, Mehun-sur-Yevre - Мейон сюр Йевър, Maubeuge - Мобьож, Beaujeu - Божьо);

2. "ieu" и "yeu" се предават с "ио" (Beaulieu - Болио, Ile d'Yeu - Ил д'Ио);

3. "ailleu" (с вариант "ayeu") се предава с "айо" (Chailleurs-aux-Bois - Шайо о Боа, Bayeux - Байо);

4. дифтонгът "oi" се предава с "оа" (Poitiers - Поатие, Loiron - Лоарон);

5. дифтонгът "oy" в краесловие, пред съгласна и "нямо" "е" се предава с "оа", а пред гласни - с "оай" (Fontenoy - Фонтьоноа, Noyon - Ноайон);

6. краесловното "-ia (-ya)" по традиция се предава с "-ия" (Aleria - Алерия, Alenia - Аления);

7. съчетанието "ill" пред гласната "а" се предава с "я", пред "е" - с "йе", пред "о" и "eu" - с "йо", пред "ou" - с "ю" и пред "у" - с "и" (Chaillac - Шаяк, Rambouillet - Рамбуйе, Baillot - Байо, Bailleul - Байол, Pouillou - Пую, Neuilly - Ньои);

8. съчетанието "ill" в позиция след съгласна пред "а" се предава с "ия", пред "е" - с "ийе", пред "о" - с "ийо", пред "ou" - с "ию" и пред "у" - с "ии" (Billancourt - Биянкур, Guillestre - Гийестър, Roussillon - Русийон, Soulillou - Сулию, Chantilly - Шантии).

Чл. 18. Йотацията на гласните във френските географски имена се отбелязва с "я" пред "а", с "йе" - пред "е" и с "йо" пред "о" (Aillant-sur-Tholon - Аян сюр Толон, Ayen - Айен, Yonne - Йон).

Чл. 19. Гласните във френските географски имена, които не се произнасят, не се изписват при транскрипцията на български (Saо^nе - Сон, Annecy - Анси, Enghien - Анген).

Чл. 20. (1) Звучността на френските съгласни се запазва и на български (Limoges - Лимож, Correze - Корез).

(2) Мекостта на съгласната "n", отбелязвана графически със съчетанието "gn", се предава с "я" пред "а", с "ьо" пред "о" или "eu" и с "ю" пред "ou". Пред "е", "у" и в края на думите тази мекост не се отбелязва (Cognac - Коняк, Avignon - Авиньон, Bagneux - Баньо, но Bretigny - Бретини, Auvergne - Оверн).

(3) Пред краесловни "l" и "r", когато те са в позиция след съгласна, при транскрипцията на български се вмъква "ъ" (Barbatre - Барбатър, Grenoble - Гренобъл). Ако "l" или "r" се предхождат от сонорна съгласна ("l", "m", "n", "r"), не се вмъква "ъ" (Charles - Шарл).

(4) Съгласни, които не се произнасят във френските географски имена, не се изписват при транскрипцията на български (Angers - Анже, Cholet - Шоле, Cherbourg - Шербур, Saint-Brieuc - Сен Брио).

Чл. 21. Правописът на сложните и съставните френски географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 12. Примери: Montreal - Монреал; Boulogne-sur-Mer - Булон сюр Мер; Basses-Alpes - Ба-з-Алп, Languedoc-Roussillon - Лангедок-Русийон; Sables d'Olonne - Сабъл д'Олон; Aix-en-Provence - Екс ан Прованс, La Baule - Ла Бол.

Чл. 22. Ударението във френските имена пада винаги върху последната сричка с изключение на имената по чл. 20, ал. 3, при които то е на предпоследната сричка.

Чл. 23. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери: Lac de Morat - Лак дьо Мора, Rivier-au-Bouleau - Ривиер о Було, Ile de Pilier - Ил дьо Пилие; Collines de Normandie - Нормандски хълмове, Plaine-de-la-Sao^nе - Сонска равнина, Golf de Saint-Malo - залив Сен Мало.

Чл. 24. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Франция (фон. транскрипция Франс), Париж (фон. тр. Пари), Марсилия (фон. тр. Марсей), Хавър (фон. тр. Льо Авър) и др.

Глава четвърта.

ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ИСПАНСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА

Чл. 25. (1) Испанските гласни се изговарят и транскрибират на български така, както се произнасят съответните букви (Granada - Гранада, Alcampel - Алкампел, Castilla - Кастиля, Jijona - Хихона, Jucar - Хукар, Bernuy - Бернуй).

(2) Двойните гласни, включително и тези, получени при разделянето на еднакви гласни от немия графически белег "h", се предават като двойни (Irijaa - Ирихаа; Granja de Torrehermosa - Гранха де Тореермоса).

Чл. 26. (1) Дифтонгите в испанските географски имена се предават, както следва: "ia" - с "иа" (Santiago - Сантиаго), "ie" - с "ие" (La Sierra - Ла Сиера), "io" - с "ио" (San Hilario - Сан Иларио), "iu" - с "иу" (Ciutadilla - Сиутадиля), "ai" - с "ай" (Daimiel - Даймиел), "ei" - с "ей" (Bareiros - Барейрос), "oi" - с "ой" (Azcoitia - Аскойтия), "ui" - с "уй" (Albuixech - Албуйксеч), "уа" - с "я" (Arroyabe - Ароябе), "уе" - с "йе" (Yebra - Йебра), "уо" - с "йо" (Mayo - Майо) и "yu" - с "ю" (Villayuso - Виляюсо).

(2) В краесловие дифтонгът "-ia" се предава на български с "-ия" (Almeria - Алмерия, Cantalucia - Канталусия).

(3) Не се допуска дифтонгите "уа" и "yu" да се предават с "йа" и "йу".

Чл. 27. При предаването на испанските съгласни на български език се вземат под внимание следните особености:

1. буквата "с /се/" пред "а", "о", "u" се транскрибира с "к", а пред "е", "i" - със "с" (Castilla - Кастиля, Covadonga - Ковадонга, Cuenca - Куенка, Cercedilla - Серседиля, Cisneros - Сиснерос);

2. буквата "ch /се аче/" се предава с "ч" (Chantada - Чантада, Cheste - Честе, Chiva - Чива);

3. буквата "g /хе/" пред "а", "о", "u" се транскрибира с "г", а пред "е", "i" - с "х" (Galera - Галера, Golada - Голада, Guntin - Гунтин, Getafe - Хетафе, Giler - Хилер);

4. буквата "h /аче/" е ням графически белег, който не се отбелязва при транскрипцията (Hoyos - Ойос, Huesca - Уеска);

5. мекостта на съгласните "ll", "n~" се предава само пред "а", "о", "u" съответно с "я", "ьо", "ю" (Llullaillaco - Люляйляко, Robledillo - Робледильо, Duen~as - Дуеняс, El Pen~on - Ел Пеньон, Vin~uela - Винюела); пред "е", "i" тази мекост не се отбелязва (Talledo - Таледо, Vallidona - Валидона, La Ban~esa - Ла Банеса, La Can~isa - Ла Каниса);

6. буквата "х" се предава с "кс", когато е между гласни или в краесловие, и със "с" - пред съгласна (Punta de Gueixol - Пунта де Гейксол, Borox - Борокс; Extremadura - Естремадура);

7. буквата "z" се среща само пред "а", "о" и "u", пред съгласни и в краесловие и се предава със "с" (Zaragosa - Сарагоса, Zorita - Сорита, Zubieta - Субиета, Orozco - Ороско, Santa Cruz - Санта Крус);

8. двойните съгласни не се отразяват с изключение на случаите, когато принадлежат към различни съставки на географското име (Sierra - Сиера, Annа - Ана, но Santa Maria de Trassierra - Санта Мария де Трассиера, Bell-lloch - Белльоч).

Чл. 28. Буквените съчетания в испанските географски имена се предават по следния начин: "gua" - с "гуа", (Guadarama - Гуадарама), "gue" - с "ге" (Guerrero - Гереро), "gui" - с "ги" (Guijo - Гихо), "gu.e" - с "гуе" (Gu.enes - Гуенес), "gu.i" - с "гуи" (Ag.uitas - Агуитас), "que" - с "ке" (Maiquetia - Майкетия), "qui" - с "ки" (Barranquito - Баранкито), "ahi" - с "ай" (Ahillones - Айльонес).

Чл. 29. (1) Ударението в испанските имена пада върху предпоследната сричка, когато те окончават на гласна или на съгласните "n" и "s", и върху последната, ако окончават на всички други съгласни (Granada - Гранада, Carmen - Кармен, Algeciras - Алхесирас; Madrid - Мадрид, Ababuj - Абабух, Baltar - Балтар).

(2) Изключенията по ал. 1 се отбелязват с графическо ударение (Mаlaga - Малага, Jaen - Хаен, Cаceres - Касерес).

Чл. 30. Правописът на сложните и съставните испански географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 12. Примери: Trespaderne - Треспадерне, Chamartin de la Rosa - Чамартин де ла Роса, Fernan Nun~es - Фернан Нунес; Aldea del Rey - Алдеа дел Рей, Carbonero el Mayor - Карбонеро ел Майор, Higuera la Real - Игера ла Реал, El Pino - Ел Пино, La Vera - Ла Вера, Los Arcos - Лос Аркос.

Чл. 31. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери: Rio Blanco - Рио Бланко, Punta Mala - Пунта Мала; Cordillera Cantabrica - Кантабрийски планини, Islas Baleares - Балеарски острови; Cabo de Santa Pela - нос Санта Пела, Golfo de San Jorge - залив Сан Хорхе, Isla del Faro - остров Фаро.

Чл. 32. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Испания (фон. тр. Еспаня), Хондурас (фон. тр. Ондурас), Еквадор (фон. тр. Екуадор), Парагвай (фон. тр. Парагуай), Гватемала (фон. тр. Гуатемала) и др.

Глава пета.

ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ИТАЛИАНСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (НОВА - ДВ, БР. 72 ОТ 1995 Г.)

Чл. 33. (1) Италианските гласни "a", "e", "i", "o", "u" се предават на български съответно с "а", "е", "и", "о", "у" (Lago di Como - Лаго ди Комо, Cuneo - Кунео).

(2) Съчетанието "еа" в краесловие се предава на български с "еа" (Ivrea - Ивреа).

(3) Гласната "i", когато е неударена и е в съчетание с друга гласна, има стойност на полугласна и образува дифтонг със съответната гласна. На български дифтонгите се предават в зависимост от положението на "i" спрямо гласната и от позицията им в името:

1. дифтонгите "ia", "ie", "io", "iu", когато са в средата на думата след съгласна се предават с "иа", "ие", "ио", "иу" (Seriate - Сериате, Bientina - Биентина, Oriolo - Ориоло, Fiumicino - Фиумичино);

2. дифтонгът "ia" се предава с "я" в началото, в средата и в края на името след гласна (Fraiano - Фраяно, Capraia - Капрая, Pistoia - Пистоя) и с "ия" в края на думата след съгласна (Italia - Италия, Alessandria - Алесандрия, Lombardia - Ломбардия);

3. дифтонгът "ie" се предава с "йе" в началото на името и в средата след гласна (Iesi - Йези; Maiela - Майела) и с "ие" в края на името след съгласна (Giulie - Джулие);

4. дифтонгът "io" се предава с "йо" в началото на думата и в средата след гласна (Ionico - Йонико; Fumaiolo - Фумайоло) и с "ио" в края на името след съгласна (Bisenzio - Бизенцио);

5. дифтонгът "iu" се предава с "ю" в началото на името и в средата след гласна (Iudica - Юдика; Mezzoiuso - Медзоюзо) и с "иу" след съгласна (Chiusi - Киузи);

6. дифтонгите "ai", "ei", "oi", "ui" се предават съответно с "ай", "ей", "ой", "уй", като по изключение дифтонгът "ei" само в края на многосрични имена се предава с "еи" (Aidone - Айдоне, Olzai - Олцай, Beinette - Бейнете, Belgioiso - Белджойзо; но Canazei di Fassa - Канацеи ди Фаса, Bultei - Бултеи).

(4) За графичния знак "j", остатък от по-стар правопис, се отнасят всички правила за полугласната "i" (Santa Loja - Санта Лоя, Jesolo - Йезоло).

Чл. 34. (1) Италианските съгласни "b", "d", "f", "l", "m", "n", "p", "q", "r", "t" и "v" се предават на български съответно с "б", "д", "ф", "л", "м", "н", "п", "к", "р", "т" и "в".

(2) Буквата "h" е ням графически знак и не се транскрибира (Santhia - Сантия).

(3) Двойните съгласни се предават с един графичен знак, като за двойни "с" и "g" важат правилата за същите единични букви (Busseto - Бусето, Ravenna - Равена).

(4) Пред гласните "a", "o", "u" и пред съгласна буквата "с" се транскрибира с "к" (Capri - Капри, Como - Комо, Cuneo - Кунео, Cremona - Кремона), а пред гласните "e", "i" - с "ч" (Cesena - Чезена, Cimpiello - Чимпиело).

(5) Съчетанията "cia", "cio", "ciu" се транскрибират съответно "ча", "чо", "чу" (Ciano - Чано, Riccione - Ричоне). Не се допуска транскрибирането им с "чиа", "чио" и "чиу" с изключение на случаите, когато "и" е под ударение (Lucia - Лучия).

(6) Съчетанията "che" и "chi" се предават съответно с "ке" и "ки" (Cherubino - Керубино, Chiavari - Киавари).

(7) Пред гласните "a", "o", "u" и пред съгласна буквата "g" се транскрибира като "г" (Gabiano - Габиано, Glorenza - Глоренца), а пред гласните "е" и "i" - като "дж" (Gela - Джела, Ginosa - Джиноза).

(8) Съчетанията "gia", "gio", "giu" се транскрибират като "джа", "джо", "джу" (Giaveno - Джавено, Giovi - Джови, Giussano - Джусано), а "ghe" и "ghi" - като "ге" и "ги" (Ghela - Гела, Ghigo - Гиго).

(9) Буквата "s" се транскрибира със "с" в началото на името пред гласна, в края на името, след съгласна, пред беззвучна съгласна и когато е удвоена и със "з" пред звучна съгласна и между две гласни (Salerno - Салерно, Boves - Бовес, Ponsaco - Понсако, Stilo - Стило, Ossola - Осола; Cismon - Чизмон, Rosate - Розате).

(10) Съчетанията "sce", "sci" се предават на български с "ше", "ши", а съчетанията "scia", "scie", "scio", "sciu" - с "ша", "ше", "шо", "шу" (Brescello - Брешело, Scilla - Шила; Brescia - Бреша, Uscio - Ушо).

(11) Съчетанието "sc" пред "a", "o" и "u" се предава на български със "ск" (Scansano - Скансано, Scopello - Скопело).

(12) Съчетанията "sche" и "schi" се предават на български съответно със "ске" и "ски" (Bergamasche - Бергамаске, Schio - Скио).

(13) За транскрипцията на буквата "z" се прилагат следните правила:

1. в началото на името пред гласна тя се предава с "дз" (Zeri - Дзери, Zone - Дзоне, Zibello - Дзибело);

2. в суфиксите "-anza", "-enza", "-ezia", "-izia", "-ezzo", "-uzzo" и "-zione" - с "ц" (Sanza - Санца, Piacenza - Пиаченца, Venezia - Венеция, Porlezza - Порлеца, Basiluzzo - Базилуцо).

3. Двойно "z (zz)" се предава според италианското му произношение (Pozzalo - Поцало, Tolmezzo - Толмедзо).

(14) Със съчетанието "gn" се означава мекостта на съгласната "n", която се предава на български с "я", "ьо" и "ю" пред "a", "o" и "u", и не се отразява пред "е" и "i" (Carmignano - Карминяно, Stagno - Станьо, но Cogne - Коне, Segni - Сени).

(15) Съчетанията "glia", "glio", "gliu" се предават на български съответно с "ля", "льо", "лю", а съчетанието "glie" - с "лие" (Savigliano - Савиляно, Usseglio - Усельо, но Tiglieto - Тилието).

(16) Съчетанието "gli", срещащо се предимно в краесловие, се предава с "ли" (Pegli - Пели, Vagli Sotto - Вали Сото).

Чл. 35. Правописът на сложните и съставните италиански географски имена, на служебните думи в средисловие и използуването на апостроф са в съответствие с чл. 12 и 13 (Montalto - Монталто, Col di Lana - Кол ди Лана, Sant'Agata - Сант'Агата, Montopoli in Val d'Arno - Монтополи ин Вал д'Арно).

Чл. 36. Ударението в италиански език се отбелязва задължително, само когато пада върху последната гласна (Scurtabo - Скуртабо).

Чл. 37. Номенклатурните географски имена се предават в съответствие с чл. 14 (Lago di Como - Лаго ди Комо, Strato di Messina - Месински проток, Mar Ionio - Йонийско море).

Чл. 38. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Рим (фон. тр. Рома), Неапол (фон. тр. Наполи), Генуа (фон. тр. Дженова), Флоренция (фон. тр. Фиренце), Голям Сан Бернардо (фон. тр. Гран Сан Бернардо) и др.

Глава шеста.

ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА НЕМСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (НОВА - ДВ, БР. 72 ОТ 1995 Г.)

Чл. 39. При предаването на немските гласни се спазват следните правила:

1. не се отразява дължината на гласните, отбелязвана графически в немски език по различни начини (чрез удвояване, с "h", "ie", отворена или затворена сричка и пр.), например, кратки гласни: Аrzberg - Арцберг, Gra.fendorf - Грефендорф, Ilfeld - Илфелд, Ybbs - Ибс, Homburg - Хомбург; дълги гласни: Baden - Баден, Ahlen - Ален, Aachen - Ахен, Saerbeck - Зарбек, Ehrenberg - Еренберг, Spree - Шпре, Iburg - Ибург, Ihle - Иле, Friedrichsruhe - Фридрихсруе, Obing - Обинг, Bohmte - Бомте, Hoof - Хоф, Urah - Урах, Suhl - Зул);

2. лабиализуваните гласни, отбелязвани графически с "o. (ое)" и "u. (ue, ui)" в началото на името и след гласна се предават съответно с "йо" и "ю", а след съгласна, включително и след шушкавите съгласни - с "ьо" и "ю" (O.lde - Йолде, Vio.l - Фийол, U.dem - Юдем, Uerdingen - Юрдинген, U.hlzen - Юлцен; No.rdlingen - Ньордлинген, Loebenstein - Льобенщайн, Duisburg - Дюсбург; Scho.nefeld - Шьонефелд, Schu.ttorf- Шюторф);

3. когато гласната "е" след "о (ое)" и "u (ue)" обозначава дължината им, тя не се транскрибира на български (Buer - Бур, Coesfeld - Косфелд, Oldesloe - Олдесло); изключение правят имената, в които според немското произношение гласната "е" е сричкообразуваща (Buchloe - Бухлое).

Чл. 40. (1) Немските буквени съчетания "ai", "ay", "ei" и "ey" се транскрибират на български с двугласната "ай" (Aich - Айх, Bullay - Булай, Manheim - Манхайм, Freyung - Фрайунг).

(2) Буквеното съчетание "au" се предава с двугласната "ау" (Augsburg - Аугсбург, Bad Schandau - Бад Шандау).

(3) Буквените съчетания "a.u", "eu", "oi" и "oy" се транскрибират с двугласната "ой" (Allga.u - Алгой, Radebeul - Радебойл, Loitz - Лойц, Hoyerswerda - Хойерсверда).

Чл. 41. (1) Буквата "с" се транскрибира с "к", когато се намира пред "а", "о" или съгласна, и с "ц" - пред "е" (Calbe - Калбе, Cottbus - Котбус, Crinitz - Криниц; Celle - Целе).

(2) Буквата "h" се транскрибира с "х" само в началото на името или на морфема (Halle - Хале, Heidelberg - Хайделберг, Holzheim - Холцхайм, Buxtehude - Букстехуде).

(3) Буквата "s" се транскрибира със "з" в началото на името пред гласна и в средата между две гласни или между гласна и сонорен звук (Salzburg - Залцбург, Husum - Хузум, Merseburg - Мерзебург). Във всички други случаи тя се предава на български със "с" (Ems - Емс, Hausberge - Хаусберге, Rostock - Росток, Flensburg - Фленсбург).


Каталог: ld
ld -> -
ld -> Шпаргалка " Мұртты обалар" көп тараған аймақ "Ақ жалды жүйрік аттардың иелері" деп аталған тайпа "
ld -> Қазақстан тарихының тақырыбына шпаргалкалары Адамзат тарихы дамуының ең алғашқы кезеңі? Тас дәуірі
ld -> Разработка научно-технологических основ производства катализаторов дегидрирования для синтеза изопрена
ld -> Учебно-методическое пособие для студентов геологического факультета Казань 2004 Печатается по решению
ld -> Реферат Основные элементы и профессиональные правила оформления рекламного объявления
ld -> Қазақстан Республикасы Ішкі істер министрлігінің ақпараттық жүйелерін «электрондық үкіметтің» шлюзімен біріктіру мүмкіндіктерін зерделеу жөніндегі жұмыс жоспары
ld -> Абай Құнанбайұлы Жүрегіңнің түбіне терең бойла
ld -> Төлеу Көбдіковтің елінде


Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4


©netref.ru 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет