Издадена от министерство на териториалното развитие и строителството



бет4/4
Дата17.05.2020
өлшемі0.55 Mb.
1   2   3   4

Чл. 106. (1) Съгласно препоръките на Групата на експертите по стандартизация на географските имена към ООН относно предаването на тези имена от страните с нелатинска писменост гръцките географски имена в примерите се изписват на латиница в съответствие с приетата от ООН система за предаване на гръцките букви с латински.

(2) Правилата от тази глава се отнасят и за гръцките географски имена в Кипър.

Чл. 107. Гласните в гръцкия език се предават на български в съответствие с тяхното произношение, а именно:

1. гласната [a], в гръцкия език "1/4" (алфа), отбелязвана при транслитерацията на латиница с "а", се транскрибира на български с "а"; напр. (...... - Agalas - Агалас; ...... - Katarraktis - Катарактис);

2. гласната [е], изписвана на гръцки език с "Ћ" (епсилон) или с буквеното съчетание "1/4i" (алфа-йота), в латински се транслитерира с буквата "е" или с буквеното съчетание "ai", на български с буквата "е"; напр. (...... - Elika - Елика, ...... - Aridaia - Аридеа);

3. гласната [i], изписвана на гръцки език с буквите "i" (йота), "њ" (ита), "v" (ипсилон) и с буквените съчетания "Ћi" (епсилон-йота), "oi" (омикрон-йота), "vi" (ипсилон-йота) и "њv" (ита-ипсилон), е с графични латински съответствия "i", "i", "y", "ei", "oi", "yi" и "iy", а на български се предава с буквата "и"; напр. (...... - Stylida - Стилида, ...... - Mani - Мани, ...... - Kythira - Китира, ...... - Eidomeni - Идомени, ...... - Oitylon - Итилон, ...... - Ydra - Идра);

4. гласната [o], изписвана на гръцки език с буквите "o" (омикрон) и "Њ" (омега), на латински се изписва съответно с буквите "о" и "o.", а на български (и в двата случая) - с "о"; напр. (...... - Glaros - Гларос, ...... - Plomari - Пломари, ...... - Oropos - Оропос);

5. гласната [u], изписвана на гръцки език със съчетанието "оv" (омикрон-ипсилон), се представя с латинското буквено съчетание "ou", а на български се изписва с графемата "у"; напр. (...... - Loutraki - Лутраки, ...... - Naousa - Науса).

Чл. 108. Двугласните, изписвани на гръцки език с 1/4v" (алфа и ипсилон) и с "Ћv" (епсилон и ипсилон), се изписват на латиница "av" и "ev" или "af" и "ef", а на български език се предават, както следва:

1. пред звучни съгласни и пред гласни - съответно с "ав" и "ев"; напр. (...... - Psevdas - Псевдас, ...... - Klavdia - Клавдя);

2. пред беззвучни съгласни - съответно с "аф" и "еф"; напр. (...... - Naftilos - Нафтилос, ...... - Lefkara - Лефкара).

Чл. 109. (1) Дифтонгите в гръцките географски имена се предават по следния начин:

1. низходящи дифтонги, състоящи се от гласен звук и йот, имат следните съответствия на латински и български:

а) [ai] - "1/4i" - "ai" - "ай"; напр. (...... - Neraida - Нерайда);

б) [ei] - "Ћi" - "ei" - "ей"; напр. (...... - Vrachneika - Врахнейка);

в) [oi] - "oi" - "oi" - "ой"; напр. (...... - Doirani - Дойрани);

г) [ui] - "ovi" - "oui" - "уй";

2. възходящи дифтонги, състоящи се от йот и гласна, имат следните буквени съответствия на латински и български:

а) [ii] - "ioi" - "ii" - "ии"; напр. (...... - Agioi Deka - Агии Дека);

б) [ie] - "iЋ" - "ie" - "ие"; напр. (...... - Ammadies - Амадиес);

в) [io] - "iЊ" - "io" - "йо", "ьо"; напр. (...... - Io.annina - Йоанина);

"io" - "io"; напр. (...... - Avliotes - Авльотес);

г) [iu] - "iov" - "iou" - "ю"; напр. (...... - Anadiou - Анадю);

д) [ia] - "i1/4", "i1/4#", "v1/4#" - "ia" - "я"; напр. (...... - Asterousia - Астеруся, ...... - Mathiatis - Матятис, ...... - Leptokarya - Лептокаря, ...... - Niata - Нята).

(2) При предаване на дифтонгите в краесловие се взема предвид и гръцкото словообразуване, поради което и в българската транскрипция се налагат паралелните окончания "-я#"/"-йя" и "-ьо#"/"-йо", в зависимост от ударението, което в гръцкия език задължително се пише навсякъде. Например:

...... - Sitia - Сития;

...... - Lamia - Ламия;

...... - Troia - Троя;

...... - Agia Napa - Агия Напа;

...... - Leivadia - Ливадя;

...... - Platania - Платаня;

...... - Eledio - Еледьо;

...... - Kipourgeio - Кипургио.

(3) Гръцките окончания "-io(v)", "-..." се запазват в българския език. Напр. (...... - Sigrion - Сигрион, ...... - Agrinio - Агринио, ...... - Agios Efstathatios - Агиос Ефстатиос).

(4) Типичните гръцки окончания "-Ћ1/4", "-Ћo", "-...", се запазват в българския език, т. е "-еа", "-ео", "-еос". Напр. (...... - Kallithea - Калитеа, ...... - Neo Ikonio - Нео Иконио, ...... - Neos Marmaras - Неос Мармарас).

Чл. 110. Гръцките съгласни се предават в съответствие с тяхното произношение и според възможностите на съвременния български книжовен език, както следва:

1. съгласната [v], в гръцки език "Ѓ" (вита), латинско графично съответствие "v", се предава на български с "в"; напр. (...... - Emvolos - Емволос, ...... - Monemvasia - Монемвасия);

2. съгласната [‚], в гръцки език "‚" (гама), латинска графема "g", се предава на български с "г"; напр. (...... - Geri - Гери; ...... - Agra - Агра);

3. съгласната [‹], в гръцки език "‹" (делта), латинско транслитериране с "d", се предава на български с "д"; напр. (...... - Kardamyla - Кардамила, ...... - Distomo - Дистомо);

4. съгласната [z], в гръцки език "..." (зита), с латинско графично съответствие "z", се предава на български със "з"; напр. (...... - Zygi - Зиги, ...... - Preveza - Превеза);

5. съгласната [‰], в гръцки език "‰" (тита), се предава на латиница с "th", а българското съответствие е "т"; напр. (...... - Thasos - Тасос, ...... - Vathy - Вати);

6. съгласната [k], в гръцки език "k" (капа), се предава на латински с "k", а на български - с "к"; напр. (...... - Kavala - Кавала, ...... - Makrinitsa - Макриница);

7. съгласната [l], в гръцки език "л" (ламбда), има графично латинско съответствие "l", а българското е "л"; напр. (...... - Loutsa - Луца, ...... - Vilia - Виля);

8. съгласната [m], в гръцки език "†" (ми), има латинско графично съответствие "m", а българското е "м"; напр. (...... - Megara - Мегара, ...... - Vammos - Вамос);

9. съгласната [n], в гръцки език "v" (ни), се предава на латински с "n", а на български - с "н"; напр. (...... - Velestino - Велестино, ...... - Nigrita - Нигрита);

10. съгласната [ks], в гръцки език "..." (кси), латинска графема "х", се предава на български с "кс"; напр. (...... - Xanthi - Ксанти, ...... - Xylokastro - Ксилокастро);

11. съгласната [p], в гръцкия език "ѓ" (пи), с латинско графично съответствие "p", се предава на български с "п"; напр. (...... - Palamas - Паламас, ...... - Skopelos - Скопелос);

12. съгласната [r], в гръцкия език "p" (ро), на латински има графично съответствие "r", а на български - "р"; напр. (...... - Rodos - Родос, ...... - Karpasia - Карпасия);

13. съгласната [s], в гръцкия език "..." (сигма) - в начало и средисловие, и "..." - само в краесловие, се предава на латински с "s", а на български, както следва:

а) пред звучни съгласни "Ѓ", "‚", "‹" - и пред "л", "†", "v", "p" се озвучава, което на български се предава със "з"; напр. (...... - Asgata - Азгата);

б) във всички останали случаи пишем "с"; напр. (...... - Samos - Самос, ...... - Skyros - Скирос, ...... - Spata - Спата, ...... - Souda - Суда);

14. съгласната [t], в гръцкия език "‡" (таф), има графични съответствия в латински "t", а в българския - "т"; напр. (...... - Tarsos - Тарсос, ...... - Styra - Стира);

15. съгласната [f], в гръцкия език "€" (фи), има латинско графично съответствие "f", а българското е "ф"; напр. (...... - Farsala - Фарсала, ...... - Sifnos - Сифнос);

16. съгласната [x], в гръцкия език "x" (хи), се предава на латински с "ch", а на български - с "х"; напр. (...... - Chios - Хиос, ...... - Chasia - Хася);

17. съгласната [ps], в гръцкия език "..." (пси), има графично латинско съответствие буквосъчетанието "ps", а на български език - буквосъчетанието "пс"; напр. (...... - Psathoura - Псатура).

Чл. 111. Двойните съгласни в гръцките географски имена се предават на български език опростено - с една съгласна. В редки случаи се изписват и двете съгласни, когато имат смислоразличителна функция. Напр. (...... - Kissousa - Кисуса).

Чл. 112. Буквените съчетания в гръцките географски имена се предават съгласно следните правила:

1. съчетанието "‚k" (гама капа), изписано с латинските букви "gk", в начална позиция се предава на български с "г"; напр. (...... - Gkiona - Гьона);

2. в средисловие съчетанията "‚‚" (гама гама), "‚k" (гама капа) и "‚k" (гама хи), изписвани съответно с латинските букви "ng", "nk" и "nx", се предават на български език съответно с "нг", "г" (много рядко "нк") и с "нх"; напр. (...... - Angelona - Ангелона, ...... - Vragkiana - Врагяна, ...... - Mataragka - Матарага, ...... - Sinchari - Синхари);

3. съчетанието "†ѓ" (ми пи), изписвано с латинските букви "mp", се предава на български език в зависимост от позицията си в думата:

а) в начална позиция - с "б"; напр. (...... - Bralos - Бралос);

б) в средисловие - с "мб", "мп" или "б" според произнасянето му; напр. (...... - Kampos - Камбос, ...... - Olimpos - Олимп (гръцкият изговор е Олимбос), ...... - Varympompi - Варибоби);

4. съчетанието "vt" (ни таф), изписвано с латинските букви "nt", в начална позиция се предава на български език с "д", а в средисловие - с "нд" или "нт", в зависимост от произнасянето му; напр. (...... - Antikyra - Андикира, ...... - Mantoudi(on) - Мантуди(он);

5. съчетанието "‡..." (таф сигма), изписвано с латинските букви "ts", се предава на български език с "ц"; напр. (...... - Tseri - Цери);

6. съчетанието "..." (таф зита), изписвано с латинските букви "tz", се предава на български език с "дз"; напр. (...... - Tzena - Дзена).

Чл. 113. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Напр. (...... - Aigaioi nisoi - Егейски острови, ...... - Megali Prespa - Голямо Преспанско езеро, ...... - Korinthiakos kolpos - Коринтски залив).

Чл. 114. Традиционните гръцки географски имена се предават на български език съгласно изискванията на чл. 15. Напр. (...... (грц. Ипирос) - Епир, ...... (грц. Пелопонисос) - Пелопонес, ...... - (грц. Едеса) - Воден, ...... (грц. Тесалоники) - Солун, ...... (грц. Касторя) - Костур, ...... (грц. Серес) - Сяр, ...... (грц. Дендрохори) - Дъмбени).

Глава петнадесета.

ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ИСЛАНДСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (НОВА - ДВ, БР. 4 ОТ 1999 Г.)

Чл. 115. (1) При предаването на гласните в исландските географски имена не се взема под внимание тяхната дължина, т. е. дългите и кратките гласни се предават по един и същи начин. Напр. (Flatey - Флатей, Stranda - Странда, Hverager‹i - Хверагерди, Hella - Хетла, Fitja# - Фитяу, Grenivik - Гренивик, Vogar - Вогар, Fontur - Фонтюр, Su‹ureyri - Сюдюрейри, Kollumu#li - Котлюмули).

(2) Гласните с ударение, които се изговарят различно от тези без ударение, се предават на български език в съответствие с произношението им, без да се отчита дължината им:

а) гласната "a" се предава на български език с графемата "а"; напр. (Flatey - Флатей, Dala - Дала); гласната "a#" [au] се транскрибира на български с буквосъчетанието "ау"; напр. (A#rnes - Ауртнес, Ka#lfshammarsvi#k - Каулсхамарсвик);

б) гласната "e" се предава на български език с "е"; гласната "e#" се произнася в исландски като йотувано [jе], но се предава на български с "е"; напр. (He#ra‹sflo#i - Херадсфлоуи, Melrakkasle#tta - Мелрахкаслехта);

в) гласната "i" се предава на български език с графемата "и"; гласната "i#" също се предава с "и"; това се дължи на факта, че в съвременния исландски език между "i" и "i#" има само звукова разлика; напр. (Dalvi#k - Далвик (дълго "и"), Gri#mssta‹ir - Гримсстадир (кратко "и");

г) гласната "о" се предава на български език с "о". Пр. Vogar - Вогар; гласната "o#" се предава с диграфа "оу"; напр. (Sto#risandur - Стоурисандюр, Lo#nsvi#k - Лоунсвик);

д) гласната "u" се предава на български език по следния начин:

- с графемата "ю", след "l", "n", "m" или в ударена сричка; напр. (Кollumuli - Котлюмули);

- в останалите случаи, поради затъмняване на сричката, се предава с "у"; напр. (Su‹ur-Mu#la - Сюдур Мула); гласната "u#" се предава с "у"; напр. (Nu#pssta‹ir - Нупсщадир);

е) гласната "y#" се предава на български език с "и"; напр. (Starmy#ri - Стармири);

ж) гласната "o." се произнася и съответно се предава на български език с "йо" (в началото на имената и след гласна) и с "ьо" (след съгласна); напр. (O.gur - Йогур, Patreksfjo.r‹ur - Патрексфьордур).

Чл. 116. (1) Характерната за системата на исландските съгласни беззвучност се отбелязва при предаване на исландските имена на български език със съответния еквивалент на беззвучната съгласна. Например: съгласните "b" и "d" се произнасят като "п" и "т", но се предават с "б" и "д" в началото на думата и под ударение. Напр. (Drangar - Драунгар). В исландския език има четири двойки затворени преградни звукове "p - b"; "t - d"; "c - .."; "k - g", но те не се делят на звучни и беззвучни както в български, а на издиханни и неиздиханни. Поради тази причина по принцип графемен еквивалент на двойките преградни звукове в българския език са съответните беззвучни съгласни: "p - b" се предават на български с графемата "п"; "t - d" се предават с "т"; "c - .." се предават с "х"; "k - g" се предават с "к". В повечето от тези случаи може да се приложи принципът на транслитерацията. Напр. (Borg - Борк/Борг, Gullfoss - Гютълфос, Skagastro.nd - Скагастрьонд, Gullbringa - Гутълбринка).

(2) Съгласната с се среща само в някои думи от чужд за исландския език произход.

(3) Съгласната "‹" се предава на български език с "д". Напр. (Brei‹avi#k - Брейдавик, Reykjahli‹ - Рейкяхлид).

(4) Съгласната "f" се предава на български език според положението й в думата:

1. в началото, пред "t" или "s" и в краесловие - като "ф"; напр. (Fagurho#lsmyri - Фагюрхоулсмири, Skaftafell - Скафтафетъл, Hofso#ls - Хофсоус, Hof - Хоф);

2. между звучни съгласни и гласни - като "в"; напр. (Efrinu#pur - Евринупюр, Grafarnes - Граварнес, Torfahnu#kur - Торвахнукюр);

3. пред "l" и "n", следвани от гласна, или когато са в краесловието - като "п"; напр. (Hafnir - Хапнир, Keflavi#k - Кеплавик); краесловното съчетание "fn" се транскрибира на български със съчетанието "пън"; напр. (Ho.fn - Хьопън).

(5) За съгласната "g" има следните изключения:

1. произнася се и се предава съответно на български език главно като "айи", "ейи", "ойи", "уйи" и "ьойи", когато съгласната g се намира между гласни "а", "е", "о", "u" и "o." и "i" (в съчетанията "agi", "egi", "ogi", "ugi" и "o.gi"); напр. (Gar‹sskagi - Гардскайи, Egilssta‹ir - Ейилсстадир);

2. съгласната "g" не се произнася, когато се намира пред "а", "i", "j" и "u" в крайна позиция; напр. (skуg - скоу (гора).

(6) Съгласната "h" се произнася и предава на български език с "х". Напр. (Her‹ubrei‹ - Хердюбрейд, Torfahnu#kur - Торвахнукюр, Hjalteyri - Хялтейри). При транскрипцията не се отразяват различните местни особености при произношението на съгласната "h".

(7) Полугласната "j" се произнася и предава на български език с "й" и в зависимост от позицията й в думата се изписва с "й" пред гласна и с "ь" - след съгласна. Напр. (Jo.kuldalur - Йокулдалюр, Dju#pavi#k - Дюпавик, Gjo.gur - Гьогюр).

(8) Съгласната "P" се произнася с придихание и на български език се предава с графемата "т". Напр. (Po#r - Тоур, Po#rsho.fn - Тоурхьопън). Съгласните "‹" и "P" образуват двойка звучен и беззвучен звук. Поради това "‹" се предава с "д", а "P" - с "т".

Чл. 117. (1) Двойните съгласни в исландския език имат особена функция, а именно:

1. определят преградните звукове като издиханни или неиздиханни; напр. "kk" се предава със съчетанието "хк"; напр. (Stykkisho#lmur - Стихкисхоулмюр); "pp" - със съчетанието "хп"; напр. (Krepputunga - Крехпютюнга);

2. определят наличието на преграден звук или неговото отсъствие; напр. "ll" се предава с "тл", когато е пред гласна, и с "тъл", когато е пред съгласна или в краесловие; напр. (Kollafjar‹arnes - Котлафярдарнес, Gullbringu - Гютълбрингю, Mosfell - Мосфетъл).

(2) В някои случаи двойните съгласни имат смислоразличителна роля; напр. "nn" се предава като "тн", когато е елемент от окончанието (за м. р., ед. ч., им. падеж). Поради тази причина думата "Steinn" се чете Щейтън, а не Щейн, което вече е винителен падеж; думата "hreinn" - хрейтън (чист, м. р., ед. ч.), "hrein" - хрейн (чиста, ж. р., ед. ч.). От друга страна, когато двойното "nn" е в корена на думата, се предава на български език с едно "н"; напр. (Dalsmynni - Далсмини, Enni - Ени). Същото се отнася за двойното "mm", "ss". В случаите, когато двойното ss е резултат на окончание в родителен падеж, би следвало съответната сложна дума да се предава според произношението на отделните съставящи я думи; напр. (Bessasta‹ir - Бесащадир, Brettingssta‹ir - Брехтингсщадир).

Чл. 118. Характерните за исландския език диграфи се предават, като при транскрипцията им на български език не се отчита тяхната дължина:

1. "ae" предаваме на български с буквосъчетанието "ай"; напр. (дълго: Snaefell - Снайфетъл; кратко: Tvi#daegra - Твидайгра);

2. "au" - с "йой", след съгласна - с "ьой"; напр. (дълго: Saurbaer - Сьойрбайр; кратко: Austur-Hu#navatns - Йойстюр Хунаватънс);

3. "ei" - с "ей" (дълго: Sveinagja# - Свейнагяу; кратко: Geithellar - Гейтхетлар);

4. "еу" - с "ей" (дълго: Melgraseyri - Мелграсейри; кратко: Flatey - Флатей).

Чл. 119. Буквените съчетания в исландските географски имена се предават на български език в съответствие с тяхното произношение по следния начин:

1. "kk", "kl", "kn" - със съчетанията "хк", "хкл", "хкн"; напр. (Stykkisho#lmur - Стихкисхоулмюр, vakna - вахкна (събуждам се);

2. "ll" - с "тл", когато е пред гласна, и с "тъл" - когато е пред съгласна или в краесловие; напр. (Kollafjar‹arnes - Котлафярдарнес, Gullbringu - Гютълбрингю, Mosfell - Мосфетъл);

3. "pp", "pl", "pn" - със съчетанията "хп", "хпл", "хпн"; напр. (Krepputunga - Крехпютюнга, Vopnafjo.r‹ur - Вохпнафьодюр);

4. "rl", "rn" - със съчетанията "ртл", "ртн", когато са пред гласна, и с "ртъл", "ртън" - в краесловие; напр. (Kerling - Кертлинг, Arnafjo.rрur - Артнафьордюр, Vesturhorn - Вестюрхортън);

5. "tt", "tl", "tn" - със съчетанията "хт", "хтл", "хтн", когато са пред гласна, и с еров придатък - пред съгласна и в краесловие; напр. (Melrakkasletta - Мелрахкаслехта, Apavatn - Апавахтън).

Чл. 120. Ударението в исландския език по правило пада върху първата сричка. В сложни думи, каквито са повечето от географските имена, освен главното ударение на първата сричка съществува и второстепенно ударение, което пада върху първата сричка от втората съставка на думата. Напр. (Бре#хтингсщ`адир, Ща#фх`олт, Х`апнарфь`ордюр, Гютълф`ос, Т`ингв`етлир, Бо#люнгав`ик).

Чл. 121. Съгласно изискванията на чл. 12 и 13 сложните и съставните географски имена се предават на български език слято или разделно в съответствие с оригиналния им правопис. Между частите на съставните чужди географски имена не се пишат тирета. Тирета се пишат само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена. Напр. (Eystri - Jo.kulsa# - Ейстри - Йокулсау). Самостойните думи в чуждите съставни географски имена на български език се пишат с главна буква. Пр. Suрur-Mu#la - Сюдюр Мула, Vestur-Bar‹astrandar - Вестур Бардащрандар. Средисловните служебни думи се пишат с малка буква. Напр. (Jo.kulsa# a# Bru# - Йокюлсау ау Бру).

Чл. 122. Номенклатурните географски термини, когато са част от географското име, се транскрибират. Напр. (Vatnajo.kull - Вахтнайокутъл).

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство и във връзка с Постановление № 83 на Министерския съвет от 27 април 1993 г.

§ 2. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на териториалното развитие и строителството или определен от него заместник-министър.

___________________

(Бел. ред.) Поради особеностите на символното изображение на използваните кирилизиращи програми не е възможно изображението на символите, включващи диакритични знаци върху буквите: ^ ~ .. .. .. .. ˜, O, N, U, A, O, Е, А. В текста същите са съответно заменени с "o^", "n~", "u.", "a.", "о.", "е.", "а˜".

В глава седма е използван символът "#" в добавка към съответните букви за означение на "с" с ударение, "z" с ударение, "s" с ударение, "n" с ударение, "o" с ударение, твърдо "l" и носовките.

В глава тринадесета е използван символът "`" пред съответните букви за означение на "e", "o" и "a" с ударение (") и символът "'" - за обозначаване на знака "//" над буквите "o" и "u".



В глава четиринадесета и петнадесета, поради невъзможност да бъдат възпроизведени, съответните гръцки и исландски букви и имена са отбелязани с многоточие.

В глава петнадесета, чл. 120 е използван символът "`" пред българските букви "а", "е", "и" и "о" (примерите в скобите) за означение на ударението (") над тях.
Каталог: ld
ld -> -
ld -> Шпаргалка " Мұртты обалар" көп тараған аймақ "Ақ жалды жүйрік аттардың иелері" деп аталған тайпа "
ld -> Қазақстан тарихының тақырыбына шпаргалкалары Адамзат тарихы дамуының ең алғашқы кезеңі? Тас дәуірі
ld -> Разработка научно-технологических основ производства катализаторов дегидрирования для синтеза изопрена
ld -> Учебно-методическое пособие для студентов геологического факультета Казань 2004 Печатается по решению
ld -> Реферат Основные элементы и профессиональные правила оформления рекламного объявления
ld -> Қазақстан Республикасы Ішкі істер министрлігінің ақпараттық жүйелерін «электрондық үкіметтің» шлюзімен біріктіру мүмкіндіктерін зерделеу жөніндегі жұмыс жоспары
ld -> Абай Құнанбайұлы Жүрегіңнің түбіне терең бойла
ld -> Төлеу Көбдіковтің елінде


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4


©netref.ru 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет