Общински план за развитие на община асеновград 2014-2020 г



жүктеу 4.64 Mb.
бет5/32
Дата02.05.2016
өлшемі4.64 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32
: userfiles -> file -> reshenia obs
file -> 2010 жылдың ІІІ тоқсанына арналған жоспарының орындалуы Шілде Облыс әкімдігінің мәжілісіне енгізілген мәселе Жамбыл облысының 2010 жылдың қаңтар-маусымында
file -> Жамбыл облысы әкімдігінің денсаулық сақтау басқармасына қарасты емдеу-алдын алу ұйымдары бас дәрігерлерінің жеке табысы және мүлкі туралы декларацияны жариялау
file -> Конкурстық құжаттаманы бекіту туралы
file -> Қазақстан Республикасының Президенттігіне кандидаттардың сенімді өкілдерінің сайлаушылармен кездесу үшін үй-жайлар тізбесі
file -> Мемлекеттік қызметшілер, өзге де бюджеттік ұйымдардың қызметкерлері мен әскери қызметшілер
file -> Мемлекеттік қызметшілер, өзге де бюджеттік ұйымдардың қызметкерлері мен әскери қызметшілер,үй алу кезегінің тізімі
file -> Личная информация
file -> Жамбыл облысының құрметті азаматтарының тізімі 1999 жыл
reshenia obs -> Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Асеновград

2.4 СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА


Общинският план за развитие е неизменна част от Системата от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие. Според чл. 13, ал. 1 от Закона за регионално развитие, Общинският план за развитие определя средносрочните цели и приоритети за развитието на общината в съответствие с областната стратегия за развитие и концепцията за пространствено развитие на общината. Общинският план за развитие (ОПР) като стратегически документ обвързва сравнителните предимства и потенциал за развитие на местно ниво с ясно дефинирана визия, цели и приоритети за постигане на стратегически цели, свързани общо от стремежа към по-висок жизнен стандарт на хората в общината и устойчиво развитие на територията.

Общинският план за развитие на Община Асеновград е основен елемент от системата документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие. Той стои на най-ниското ниво в плановата йерархия от стратегически документи за развитие и визира средносрочните цели и приоритети за развитието на община Асеновград.

ОПР осъществява прехода между документите на областно и градско ниво, въведени от Закона за регионалното развитие и Закона за устройство на територията.

Общинският план в най-голяма степен спомага за съгласуваността на отделните стратегии, концепции и планове за стратегическото и устройственото планиране на националното пространство. Същността на функционалната обвързаност между ОСР и ОПР се изразява в необходимостта от кохезия и съгласуваност между стратегическите компоненти на двата документа. За тази цел, стратегическите цели и приоритети от по-високото областно ниво се интегрират и конкретизират в конкретни мерки на общинско ниво. В съответствие с чл. 12 и чл. 13 от ЗРР, общинският план задължително следва стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие.

Планът отчита изпълнението на ОПР на община Асеновград за периода 2007-2013 г., той е съгласуван и с Актуализирания документ за изпълнение на ОПР на община Асеновград в периода 2011-2013 г. Следвайки принципа за приемственост, новият ОПР запазва смислово визията и стратегическата насоченост на стария план за развитие, като го надстроява с цели и приоритети, гарантиращи съответен принос на община Асеновград към регионалните и национални ангажименти по стратегията „Европа 2020”, както и пълно покритие на финансируемите мерки по новия пакет оперативни програми.

Новият общински план на община Асеновград се създава след приемането на Оперативните програми за 2014-2020 г., чрез финансиране от които се очаква да се реализират значима част от планираните проекти, което осигурява една по-добра информираност и прецизност на планирането. Той определя рамката за развитие в новия програмен период, като интегрира икономическите, екологичните, социалните и инфраструктурните аспекти на желания устойчив и балансиран растеж на територията на общината. Документът отразява новите политически директиви на ЕС за интегриран подход в планирането, ориентиран към използване на потенциалите и залагащ на партньорства, пространствена и времева координация, както и концентрация върху ограничен брой подбрани приоритети в условията на световна криза.

Съответствието на Общинския план за развитие с изискванията, залегнали в стратегическите насоки и законодателството на ЕС в областта на регионалната политика, се отнася до това, в каква степен плановият документ, разработен и прилаган на местно ниво, отразява общия европейски контекст на политиката за балансирано и устойчиво развитие на регионите и местните общности в ЕС.

Стратегията „Европа 2020” (2010 г.) задава рамката на необходимите интервенции за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в страните и регионите на ЕС. Към предмета на настоящата задача съществено отношение има една от важните препоръки на ЕК към Стратегия „Европа 2020” – „За да бъдат осъществени промените, Стратегията „Европа 2020“ се нуждае от по-добра насоченост, ясни цели и прозрачни показатели за оценка на напредъка. Това ще наложи изграждането на силна рамка на управление, чиито инструменти се използват добре, за да се гарантира навременно и ефективно изпълнение”1. Ключови параметри на петте главни цели на ниво ЕС до 2020 г. следва да бъдат интерпретирани като ориентири (желано състояние) за системата на програмиране и стратегическо планиране на регионалното развитие в нашата страна и да изпълняват ролята на водещи насоки за българската ОП „Региони в растеж” 2014-2020 г. и разработваните стратегически и планови документи в страната към хоризонт 2020 г, включително ИПГВР.

Петият кохезионен доклад съдържа оценка на постиженията на европейската политика за сближаване, както и структуроопределящи насоки за развитието на ЕС през програмния период 2014-2020 г.2 В първоначалния му вид докладът се базира на социално-икономически данни, предхождащи финансовата, икономическата и социалната криза, обхванала ЕС след 2008 г., което наложи впоследствие в него да бъдат отразени редица препоръки и допълнения от страна на редица европейски институции. В резултат, част от насоките за икономическо, социално и териториално сближаване в доклада бяха актуализирани и/или преформулирани.

Политиките на българските местни власти трябва да съответстват на заложени и в други стратегически и нормативни документи на ЕС, като:



  • Лисабонската стратегия 2000 г. (и актуализациите в нея), в която главният акцент е поставен върху необходимостта от развитие на икономика, базирана на знанието чрез адаптиране към промените в информационното общество и ускоряване на научноизследователската и развойната дейност, както и усъвършенстване на социалния модел чрез инвестиране в развитието на човешките ресурси и провеждане на активна политика на заетост.

  • Допълненията към Лисабонската стратегия, направени в областта на устойчивото развитие (срещата в Гьотеборг на Европейския съвет през юни 2001 г.), както и изискването за заделяне на не по-малко от 3 % от БВП на страните членки за научноизследователска и развойна дейност (срещата на Европейския съвет в Барселона през 2002 г.), което е потвърдено и доразвито в Стратегията „Европа 2020”.

  • Хартата на Общността за основните социални права (от 1997 г. тя е неразделна част от договорното право на ЕС), в която са формулирани правата на работещите в ЕС – свободно движение, справедливо заплащане, по-добри условия на труд, социална защита, равностойно отношение към жените и мъжете, закрила на децата, на възрастните и на хората с увреждания и др.

  • Хартата от Лайпциг за устойчиви европейски градове (2007 г.), в която са заложени общите принципи и стратегии на политиката за развитие на градските райони (интегрирано развитие на градските райони, балансирана териториална организация на основата на европейската полицентрична градска структура и др.).

  • Решението на Европейския парламент от 23 май 2007 г. относно въздействието и последиците от структурните политики за кохезията на ЕС 3 и др.

Задълбочаващите се междурегионални и вътрешнорегионални различия, наличието на сериозни дисбаланси в някои части от територията на страната, добавят целта за териториално сближаване към стратегическите цели и приоритети на националното развитие, като е необходимо да се работи по преодоляването на нарастващата регионална диференциация и необходимостта от включване на регионалните фактори и потенциал за постигане на растеж и нови работни места.

Териториалното измерение на политиката на сближаване е със засилен фокус през следващия програмен период. Регионалното и пространствено развитие на България е обект на стратегически насоки и предложения за интервенции в три национални документа през 2012 г. Трите документа взаимно се допълват в предложените териториално насочени мерки, адресирани към постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаваш растеж, в съответствие със стратегията „Европа 2020”.



Националната Програма за Развитие „България 2020” (НПР БГ2020) е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. НПР БГ 2020 е документ открояващ националните решения за растеж. Стратегическата рамка е широкообхватна и е обусловена от националната и европейската стратегическа рамка и тяхната съгласуваност. Стратегическият пакет съдържа три основни цели:

1. Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.

2. Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.

3. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.



Приоритетите на НПРР са осем:

  1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила;

  2. Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;

  3. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;

  4. Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;

  5. Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания;

  6. Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса;

  7. Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост;

  8. Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

Върху третия приоритет е построена Националната стратегия за регионално развитие на република (НСРР) България в периода 2012-2022 г. Това е и основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. НСРР допълващо приема следните основни стратегически цели, които националната политика следва да реализира с подкрепата на секторните политики и европейската кохезионна политика:

  • Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда;

  • Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал;

  • Териториално сближаване с европейските региони чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество

  • Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

НСРР играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.

Регионалният план за развитие на Южен централен район очертава непосредствената рамка за разработването на областните стратегии и неговите постановки са от особено важно значение за разработването на ОПР на община Асеновград. Като цяло РПР на ЮЦР е насочен към прилагане на политиката на сближаване, ориентацията към изпълнение целите на Стратегията „Европа 2020”, с активното включване на регионите, осигуряване условия за териториално сближаване, сътрудничество и интеграция, активизиране на социално-икономическото развитие и опазване на околната среда. Тези политики за сближаване в РПР на ЮЦР са разгледани като взаимно допълващи се и подкрепящи се компоненти на единната интегрирана концепция за регионално развитие. В стратегическата част на ОПР е разгледана визията за бъдещо развитие на района; определени са стратегическите цели, приоритети и специфични дейности, изброени са примерни допустими дейности за изпълнение на специфичните цели. В рамките на плана е представено индикативното разпределение на ресурсите по стратегическите цели и приоритетите.

Областна стратегия за развитие на област Пловдив за периода 2014-2020 е в пряка йерархична зависимост с Общинският план за развитие. Тя се основава на приемствеността в стратегическото планиране и запазва основните послания на действащата ОСР. Формулираните нови цели и приоритети са в синхрон с националните действия по приложението на стратегията „Европа 2020” и играят ролята на стратегическа и финансова рамка за общинските планове в т.ч. и на Общинския план за развитие на община Асеновград.

Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) 2013-2025 г. съчетава регионалното и пространствено развитие и дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия. НКПР създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Чрез документа се осигурява тяхната съгласуваност и методическа обвързаност при подготовката на документите за управление на средствата от ЕС за 2014 – 2020 г. Оценката на възможните варианти на ограничен, умерено развит и силно развит полицентризъм доказват, че следва да се стимулира пространственият модел на умерения полицентризъм, с цел да се преодолее риска от задълбочаващ се моноцентризъм, който създава сериозни териториални дисбаланси. В подкрепа на този модел НКПР идентифицира набор от подходящи за подкрепа градове по ОПРР за прилагане в тях на целенасочена политика за градско развитие. НКПР предлага набор от интервенции, вкл. в градско развитие, регионален туризъм, секторни политики от регионално значение, пътна инфраструктура, развитие на селските райони. Документът ще бъде основа за очертаване и териториално разграничаване на планираните за реализиране инвестиции по ОПРР и ПРСР за периода 2014-2020 г.

За община Асеновград са идентифицирани редица възможности, които могат да се използват, чрез съчетание от политики, включващи различни секторни политики, както и политики от различен мащаб: европейски, национален, регионален и общински

За да достигне нивото на регионално развитие на сходни териториални структури в България, региона и ЕС, на община Асеновград ще е необходимо качествено ново развитие на икономиката и селско стопанство, базирано на нови иновативни производства и услуги, развиващи се в благоприятна бизнес среда. Община Асеновград трябва да работи за усъвършенстване на нормативната уредба и създаване на стимули разширяващи инвестициите и стимулиращи иновативните производства, използвайки умело европейските фондове и публично-частните партньорства.

Поради близостта на общинския център с град Пловдив (19 км), отличаващ се със средищното си положение и функции на международен транспортно-комуникационен център и добре изградени връзки за вътрешно регионален обмен на територията на страната община Асеновград има възможност за формиране на влияние по линията на обмена на стоки и услуги в рамките на цялата страна.

Общата територия на община Асеновград е 653,14 кв. км. Това представлява 10.3% от територията на Пловдивска област и 0.55% от територията на страната. На нея са разположени 29 населени места, от които един град и 28 села. Съседни общини са Родопи, Лъки, Баните, Първомай и Садово.

Демографският баланс между ядрото и селата от периферията е неблагоприятен (79,4%:20,6%). Това се дължи на слабо развитата инженерно-техническа инфраструктура, ниското ниво на благоустрояване и лошото състояние на транспортната инфраструктура.

Дисбалансът между центъра на общината и нейната периферия трябва да бъде намален до края на периода, в противен случай обезлюдяването в малките населени места ще се задълбочава и разширява.

За да се превърне община Асеновград в община с добре интегрирана местна политика включваща разширен пазар на труда, интегрирана селска и градска икономика, наличие на кадри с висше образование, предоставяне на финансови, здравни, социални и други услуги, които са необходими за гражданите и бизнеса е необходимо да се увеличи интензивността на социално-икономическите връзки в общината, да се реализира растеж и добавена стойност, като се изпълнят комплекса от мерки включени в областната и общинската устройствена политика и се постигат поставените цели.

В този процес голяма роля играе и ще продължи да играе общинската администрация и процеса на нейната модернизация. Нарастващите очаквания на обществото по отношение на работата на администрацията, както и бързото развитие на частния сектор и иновациите по отношение на обслужването в него са сред основните предизвикателства, които налагат модернизация на администрацията и предлаганите от нея услуги. Подобряването на административния капацитет, дава възможност да се въведат нови иновативни практики и да се намали бюрокрацията.


ЧАСТ III.

СТРУКТУРА НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32


©netref.ru 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет