Общински план за развитие на община асеновград 2014-2020 г



жүктеу 4.64 Mb.
бет7/32
Дата02.05.2016
өлшемі4.64 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   32
: userfiles -> file -> reshenia obs
file -> 2010 жылдың ІІІ тоқсанына арналған жоспарының орындалуы Шілде Облыс әкімдігінің мәжілісіне енгізілген мәселе Жамбыл облысының 2010 жылдың қаңтар-маусымында
file -> Жамбыл облысы әкімдігінің денсаулық сақтау басқармасына қарасты емдеу-алдын алу ұйымдары бас дәрігерлерінің жеке табысы және мүлкі туралы декларацияны жариялау
file -> Конкурстық құжаттаманы бекіту туралы
file -> Қазақстан Республикасының Президенттігіне кандидаттардың сенімді өкілдерінің сайлаушылармен кездесу үшін үй-жайлар тізбесі
file -> Мемлекеттік қызметшілер, өзге де бюджеттік ұйымдардың қызметкерлері мен әскери қызметшілер
file -> Мемлекеттік қызметшілер, өзге де бюджеттік ұйымдардың қызметкерлері мен әскери қызметшілер,үй алу кезегінің тізімі
file -> Личная информация
file -> Жамбыл облысының құрметті азаматтарының тізімі 1999 жыл
reshenia obs -> Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Асеновград



  1. АНАЛИЗ НА ПРИРОДНО-РЕСУРСНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЩИНА АСЕНОВГРАД

4.1.1. Местоположение

Община Асеновград е разположена в южната част на Пловдивска област и граничи с общините - Пловдив, Садово, Първомай, Лъки, Куклен, Родопи, Черноочене - (Кърджалийска област), Чепеларе и Баните, (Смолянска област). Общината е разположена в дефилето на река Чепеларска и нейния изход от Родопите към Тракийската низина. Поради тази причина Община Асеновград се явя­ва естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от важните транспортни коридори: Пловдив – Смолян – Златоград - Гърция. Разнообразният релеф на Общината - от високопланински до низината на река Марица, предопределя икономическото значение на територията, включена в нея. Тези дадености създават възможности за благоприятно човешко обитаване и условия за развитие на почти всички икономически, културни, спортни и други дейности.





Фигура 1: Населени места в община Асеновград

Територията на общината е 615 кв. км. Това представлява 10.3% от територията на Пловдивска област и 0.55% от територията на страната. По територия община Асеновград е на трето място в областта след община Карлово и община Родопи.




Фигура 2: Община Асеновград

Общината има 29 населени места с общо население 63 052 жители (към 31.12.2013 г.).

Асеновград, който е център на общината, е най-големият град в Родопите и втори по големина в Пловдивска област. Той е разположен в подножието на планината на около 220м надморска височина и отстои на 19 км от Пловдив, на 85 км от Смолян и на около 180 км от София.

Благоприятното географско разположение на общината е обуславяло нейното значение от древността до наши дни.



4.1.2. Релеф

Община Асеновград обхваща два териториално обособени района. Едната част от нея е разположена в Тракийската низина, а другата обхваща части от Родопите. Релефът на Тракийската низина е равнинен. Неговото оформяне е станало под влияние на геоморфологията на Тракийската низина. Тракийският гребен е потънал в началото на плиоцена. Потъването се осъществява в зоната на Маришкия дълбочинен разлом, и от придружаващите го периферни разломи от към Родопите и Средна гора.

Обширни наносни конуси, пресечени от по-млади разседи, които са се натрупали по периферните части, бележат тясната връзка между издигането на Родопите и потъването на Тракийската низина.

По сондажен път е доказано, че дебелината на холоцалувия надхвърля 25 метра. Акумулационната дейност на река Марица и нейните притоци в обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле в началото на кварцена са допринесли за формирането на алувия.

Планинската част на общината обхваща терени от Родопите. Те са най-старонагънатата планинска част у нас. Представляват огромен масив от ридове с различна дължина и посока, наклонени към изток и дълбоко нарязани от речните долини и котловинни понижения.

На югозапад територията на Общината заема северната част на рида Чернатица, източно от река Въча. Стръмните северни склонове на този рид се спускат стъпаловидно към Горнотракийската низина. Към долините на реките Въча и Чепеларска се спускат къси и стръмни ридове. От Сини връх на северозапад се отделя плоският карстов масив - сред който са природните забележителности "Червената скала", "Лале баир", парк "Асенова крепост" и Бачковския манастир. Парк “Асенова крепост” няма официален статут на парк. Поради тази причина е необходимо общината, съвместно с други заинтересовани организации, да предприеме действия за придобиване на официален статут на парк за тази изключителна забележителност.

От съществено значение за съвременната морфология на Западните Родопи са появяващите се по периферията на вътрешностите на масива млади разседи. Един такъв по-изразителен разсед се очертава по северния склон на Западните Родопи. След като очертае Бесапарските ридове на север и изток, този разсед през селищата Козарско – Кричим – Устина – Брестовица – Куклен - Горно Воден достига Асеновград и продължава по подножието на Северния склон на Добростанския карстов масив.

В изворния гребен западно от село Долни Воден са свлечени големи мраморни и гнайсови блокове. Големите активни свлачища под село Яворово в изворния грабен са развити сред олигоценени наслаги.



4.1.3. Полезни изкопаеми

Община Асеновград е бедна на полезни изкопаеми. При село Горнослав в миналото е бил експлоатиран рудник за добиване на магнезит, но същият е закрит през 1973 година, най-вероятно поради ниското съдържание на магнезит. Необходимо е да се извърши допълнително проучване с оглед доказване на евентуални запаси на магнезит.

Общината е богата на инертни материали. На територията й са били разкрити и експлоатирани следните кариери:


  • Кариера "Равдин" - намира се на шест километра югозападно от пътя Асеновград - Лясково. Снабдена е с трошачна инсталация. Основното й производство е било добиване на суровина за добив на карбид и неговите производни. Изследванията потвърждават, че най-добрата суровина за производство на карбид и неговите производни е този в района на кариерата "Равдин".

  • Кариера "Асеновград" - намира се на три километра южно от Асеновград в коритото на Чепеларска река - на източния бряг на реката. Обхваща площ от десет декара.

  • Кариера "Капспида" – от нея са добивани баластра, пясък и (речен) чакъл. Намира се на четири километра източно от Асеновград, покрай шосето от Боянци до разклона на шосето Асеновград - Болярци. Заема площ от сто декара. Кариерата е закрита и не работи.

  • Кариера „Асфалтова база – Асеновград” - намира се на три-четири километра, южно от Асеновград в поречието на река Чепеларска - на западния й бряг. Кариерата е безперспективна.

  • Кариера "Мулдава" - площта й възлиза на 50 декара. Тя попада в горския фонд, намира се съвсем близко до селото със същото наименование и загрозява ландшафта. Поради това от 01.01.1997 г. е закрита.

За задоволяване нуждите от строителен камък на селищата, намиращи се в източната част на Общината, е необходимо да се разкрие и разработи каменна кариера в района на село Червен. Тя ще бъде предназначена за ломен и трошен камък за настилка и трошен чакъл за бетон, главно за задоволяване нуждите в перспектива. Предвидено е кариерата да се разкрие на един километър западно от село Червен.

В Добростан е извършено проучване и е доказано наличие на мрамор, но кариерата не е разработена все още.

В заключение следва да се отбележи, че макар бедна на полезни изкопаеми, общината има определени възможности за добив и експлоатация на посочените по-горе инертни материали, които могат да се използват в бъдеще.
4.1.4. Физико-географски процеси

Територията на Община Асеновград се характеризира с редица физикогеографски процеси, като ерозия, свлачища, заблатявания и други.

Ерозионни проявления има сред наслоените терени в Родопите. Срещат се главно в землищата на селищата: Яворово, Добростан, Орешец, Три могили, Мостово и други. От ерозия в Общината са засегнати около 15 000 декара, като най-много са засегнати градините в село Горнослав.

Свлачища има в местността "Конника" от западната страна на шосето за Смолян и реката. Друго свлачище има на 500 метра южно от Асеновград на шосето от Асеновград за Асенова крепост в района на бившия разсадник.

Особено силно се проявява свлачището между землищата на селата Долнослав и Горнослав, където е унищожена значителна площ.

Проучвания върху свлачищата в Общината не са провеждани. Единствено изследване е извършено при село Горнослав и то много отдавна – повече от 40 години. Необходимо е да се проведат наблюдения и се извършат проучвания на всички свлачища, като се набележат съответни мероприятия.

Карст се среща предимно в Родопите, западно и северозападно от Асеновград, в района на селата Лясково, Бачково, Добростан и Горнослав.

Заблатявания и мочурища се срещат източно от село Червен. Заблатената площ е от 1200 декара. Извършено е проучване на този терен през 1997 година.

Мочурливи места има в село Лесково - около училището в самото село.

В землището на село Патриарх Евтимово, на 1,5 километра източно от селото има 300-400 декара кисели земи - резултат на високи подпочвени води.

В сеизмично отношение Асеновград попада на границата на два района, които се характеризират с висока сеизмична стойност - VІІ-ма и VІІІ-ма сеизмична степен. При VІІ-ма сеизмична степен ускорението на земетръсните вълни е 100-250 м., с което очевидно при определени условия би създало сериозни проблеми.

На територията на Общината не са извършвани повсеместни проучвания за натоварването на почвата. Такива се провеждат при започване на строителните обекти. Единствено върху централната част на град Асеновград е извършена физико-механична характеристика на строителните почви.



4.1.5. Хидрогеоложки условия

Хидрогеоложките условия се определят от влиянието на река Марица и нейните десни притоци: реките Чепенска и Черкезица. Десните притоци са по-пълноводни и отлагат предимно чакъли. В резултат на сливането на обширните конуси, образувани от притоците на река Марица, е оформен силно водопропусклив водоносен комплекс. Мощността на алувия откъм Родопите се движи от 20 до над 60 метра. Грунтовият басейн се дренира от река Марица, а общият водоносен хоризонт е разслоен от етажно разположени водопропускливи пластове, долните части, на които са запълнени с напорна вода. Речният отток е главен подхранващ фактор, следван от валежите, а към южните оградни височини и от карстовите води на карбонатните, изливащи се подземно в алувиално-полувиални наноси. Най-водообилни са районите в близост до река Чепеларска. В резултат на осигуреното подхранване с повърхностни и карстови води на плиоценската подложка на Асеновградския пороен конус се обуславя добрата водообилност на общия хоризонт. Значителна роля в подхранването на грунтовите води играят мраморните маси на оградните севернородопски склонове.

Подпочвените води в района на Асеновград се движат на дълбочина от 7 - 122 метра, а в Тракийската низина на 7-8 метра. В село Тополово, нивото на подпочвените води е 7-8 до 10 метра и повече, а в село Червен - 13 метра. В местността "Кантона" то достига 18 метра. В село Горнослав има извори, но няма кладенци. В района на Тракийската низина подпочвените води имат по- високо ниво в село Патриарх Евтимово и достигат 4-5 метра.

Във връзка със строителството на различни обекти е проведено хидрогеоложко проучване на територията на Асеновград. Установено е наличие на грунтови води, формирани в делувиалните и алувиалните отложения на река Чепеларска. Те се подхранват от реката, от падналите атмосферни валежи и от карстовите води, изливащи се подземно от склоновете на Родопите при "40-те извора".

Дълбочинното налягане на подпочвените води на територията на града обособява две зони, а именно:

Първа зона - покрива равнинен терен, който обхваща поройния конус на река Чепеларска, като статичните нива на подпочвените води са установени на дълбочина 3,5 до 15 метра в посока от юг на север и изток.

Втора зона - обхваща южната част на града и се явява преход между планинските склонове и равнината. Това е ивица изградена от делувиални глини с дълбоко залягане на статичните водни нива на 8-9 метра от повърхността на терена.

По своя химически състав подпочвените води са хидро-карбонатно-калциеви, средно твърди (8,5 немски градуси) с възможна за карбонична агресивност спрямо бетонна и етернична среда.

Водата за питейни нужди на Асеновград е от карстови извори. Водоизточниците са два. Единият е в село Бачково (Клувиета) около 105 л/сек. при благоприятно и 30-40 л./сек. при сухо време. Вторият извор е от "40-те извора" при село Мулдава с дебит около 190 л/сек. Водата на града като количество е недостатъчна. В перспектива ще са нужни 500 л/сек. За задоволяване нуждите на града в перспектива е извършено хидрогеоложко проучване за нов водоизточник южно от село Катуница и село Караджово за около 400 л/сек. Има изработен технико-икономически доклад и работен проект за цялото водоснабдяване.

Една част от селата северно от Асеновград се захранват от водоизточника "40-те извора". Изграден е специален водоем и селска мрежа за захранване. Почти всички села имат уредено водоснабдяване.

На територията на Асеновградска община има изградени микроязовири: при село Горнослав, водите на който се използват при отглеждането на тютюна "Шушица", между селата Горнослав и Долнослав, в района на село Тополово - 3 броя, на село Новаково - 2 броя и на село Златовръх - 1 брой.

В Асеновград по сондажен път е установено наличие на минерални води, но няма реална представа за качеството на водите за тяхното практическо използване. Известно е, например, че някои от тях се използват за лекуване на ревматизъм, артрит и други подобни заболявания. Тяхното практическо използване, обаче, е незначително.

Водите в село Нареченски бани са силно радиоактивни. Те включват няколко естествени и сондажни хидроминерални източници с близък химически състав, но се различават съществено по радиоактивност и температура. Най-известни са минералните води на каптаж № 6 и Банския каптаж. Те захранват балнеолечебницата и повечето лечебно профилактични заведения. С особена популярност се ползват Соленото изворче и сондаж № 4, чиято вода е сред най-силно радиоактивните в България. В нея са намерени следи от арсен, литий, стронций, барий, алуминий, цинк, магнезий, титан, сребро, ванадий и др.

Минералните води в Асеновград са важна предпоставка за развитието на балнеоложкото и почивното дело, но се налага да продължи тяхното по-нататъшно проучване за да се използват що-ефикасно в бъдеще.



4.1.6. Почви

Територията на Община Асеновград е богата на различни видове почви. По-характерни са:



Алувиално-ливадни - заемат ивици в землищата на селищата Тополово, Леново и северно от Асеновград. Алувиално-ливадните почви имат лек, механичен състав. Те имат добра водопропускливост и влагоемкост. Притежават рохкав строеж, не са пластични, имат малко съпротивление при обработка и благоприятен въздушен режим. Тъй като върху тях виреят много добре зеленчуци, алувиално-ливадните почви са с ниско естествено плодородие, за повишаване, на което трябва да се приложат редица мероприятия - интензивно торене с органични и минерални торове.

Канелено-горски почви - разпространени са в землищата на селата Червен, Долнослав, Горнослав, Новаково, Патриарх Евтимово. Наличните горски почви се отличават с понижено плодородие, което е най- високо сред типичните канелени почви. При тях след прилагане на необходимите земеделски мероприятия могат успешно да виреят почти всички житни култури - царевица, памук, тютюн, някои овощни видове, зеленчуци.

Кафяви горски почви - заемат почти изцяло землищата на селата Лясково, Бачково, Добростан, западно от Асеновград и покриват високите части на Родопите. Притежават лек механичен състав, имат рохкав строеж, малко съпротивление и се обработват лесно. Кафявите горски почви се отличават с ниско плодородие. Районът им е предимно животновъден (средна надморска височина 800-1000 до 2200 метра). В по-равните места след прилагане на мероприятия могат да виреят ръж, пролетен ечемик и най-вече картофи.

Делувиални почви - тези почви са разпространени предимно в зоната на Родопската яка, в землището на село Тополово и на някои други места. Много са подходящи за отглеждане на трайни насаждения, овощия, лозя и най-вече тютюн.
4.1.7. Климат

Природо-географското разположение на Община Асеновград обуславя нейния климат. Територията на Общината попада в преходно-континенталната и планинската климатична област. Преходно-континенталната климатична област се отличава с чувствително по-мека зима в сравнение със Северна България. Средната януарска температура е около 0,00С0. Характерни са чести затопляния под влияние на средиземноморските циклони. Наброяват се 15-16 дни със средна денонощна температура над 0С0, докато в Дунавската равнина те са само 8-10 дни. Снежната покривка се задържа за кратко време - средно 30 дни за годината. При нахлуване на студен арктичен въздух може да настъпят понижения на минималната температура през месец януари.

Устойчива снежна покривка се задържа на по-високите места (300 - 1000 м), като задържането може да продължи 30-40, а в някои случаи до 60-70 дни. Средната януарска температура по тези места е от 0 до 2С0. Минималните температури достигат до -14, -15С0. Зимата се характеризира с по-големи валежи в сравнение с другите сезони.

Пролетта започва рано. Характеризира се с бързо покачване на температурата. Средната денонощна температура надминава 5С0 още в началото на месец март, а в началото на месец април дори надминава 10С0.

На височина 600-700 метра пролетта е сравнително хладна. Средната температура за април е 8-9С0. На тази височина температурата се задържа над 10С0 едва през третото десетдневие на април.

В Тракийската низина е сравнително по-горещо, отколкото в Дунавската равнина. Най-голям недостиг на влага земеделските култури изпитват през юли и август.

В местата от 300-1000 метра средната температура през лятото варира от 17,50С0 за най-високите места, до 22,50С0 за най-ниските места.

Есента в Тракийската низина е сравнително по-топла от пролетта. Средната температура на октомври е с 2 до 2,50С0 по-висока, отколкото през месец април. Едва към края на октомври средната температура спада под 10С0.

Есента в нископланинските места е сравнително по-топла от пролетта. Средната температура през октомври е 1,5-2С0 по-висока от априлската. Първите есенни студове не са опасни за земеделието.

Нахлуването на студени въздушни маси и радиационно изстиване през нощта са причина за образуване на късни пролетни и ранни есенни слани, което е опасно за земеделските култури. Слани са възможни през първата половина на месец май.

Температурната сума за периода със средноденонощна температура над 5С0 надхвърля 3800, а на някои места дори и 4000. Годишната сума на валежите в Асеновград е 624 мм.кв.м. По сезони валежите се разпределят: зима – 135 мм, пролет - 163 мм, лято – 191 мм, есен – 135 мм.

Проявлението на ветровете е в силна зависимост от преноса на въздушни маси и теренните особености. В местата, които се намират при изхода на речните долини, вечерният планински вятър (вечерник) е по-слаб и се явява частичен за тези места. В северното подножие на Родопите има случай на появяване на поривистия вятър фьон в края на зимата и началото на пролетта, който предизвиква затопляне на въздуха, бързо стопяване на снежните покрития и отнемане в голяма степен на влагата от почвата.

Планинският климатичен район обхваща различните части с надморска височина над 1000 метра. Надморската височина е почти основният фактор, който влияе за формирането на топлинните условия. Средната температура на най-студения месец януари е около 22-23С0 под нулата. Въпреки че абсолютните минимални температури не са много ниски, то температурите под 0С0 са сравнително устойчиви, което е резултат от наклонения терен. Отрицателните температури и повишеното количество зимни валежи обуславят устойчива снежна покривка, която се задържа около 80 - 100 дни в ниските части на района и около 200-250 дни във високите части. Средната височина на снежната покривка достига 150-160 см. Количеството на зимните валежи е от 150-2280 мм.

Промените в планинския район на Общината се отличават с голяма облачност и мъгли в сравнение с низината. Количеството на пролетните валежи се движи от 120-300 мм.

Лятото в планината е късо и хладно. Средната юлска температура не надминава 13-14С0 на 1500 метра надморска височина. Сумата на месечните валежи варира между 190 и 320 мм. В сравнение с пролетта, есента е по-топла, но суха и по-слънчева. Валежите през есента са от 180-250 мм.

Природните дадености (минерални извори) и културно-историческите забележителности на територията на община Асеновград са сериозни предпоставки за развитие на еко, СПА, и културния туризъм. Отчитайки потенциала за разрастването на този икономически сектор, община Асеновград е разработила „Стратегически план за развитие на културния туризъм в община Асеновград 2010 – 2020 г.”, като в него са набелязани препоръки и мерки за превръщането на туризма в един от водещите отрасли за района.



4.1.8. Води и водни ресурси

Водните обекти на територията на община Асеновград се отнасят към две категории повърхностни води – “РЕКА” и “ЕЗЕРО”.

При определянето на типовете реки и езера/язовири са използвани следните показатели:


  • задължителни фактори – екорегион, надморска височина, геология, размер;

  • незадължителни фактори – характер на водното течение, размер и геология, субстрат на речното дъно, наклон (енергия на потока). При определяне на височинното разделяне е взето в предвид и смяната на растителността.

На база на тези показатели на територията на община Асеновград са идентифицирани три типа води категория „реки”:

Таблица 1: Типове категория „реки“





Тип

Име на типа

Водосбор

1

R3

Планински реки

р.Чепеларска,

р.Сушица,

р.Луковица,

р.Ореховска,

р.Чинар дере (Тополовска),

р.Леденица



2

R5

Полупланински реки

р.Чепеларска,

р.Черкезица,

р.Мечка,

р.Чинар дере



Източник: Басейнова дирекция - Пловдив

На територията на община Асеновград в рамките на посочените типове реки са определени 13 водни тела от категория „река”:



  • BG3MA300R056 Река Мечка долно течение и приток;

  • BG3MA300R057 Река Чинардере от язовир Леново до вливане в р.Мечка;

  • BG3MA300R059 р. Чинардере от извори до ПБВ;

  • BG3MA300R060 Река Мечка горно течение до вливане на Чинар дере;

  • BG3MA300R072 Река Черкезица;

  • BG3MA500R103 Река Чепеларска от гр.Асеновград до устие и Крумовски колектор;

  • BG3MA500R104 Река Чепеларска от река Юговска до гр.Асеновград и р.Луковица;

  • BG3MA500R106 Река Сушица;

  • BG3MA500R110 р. Чепеларска от р. Забърдовска до вливане на р. Юговска и р.Орешица;

  • BG3MA500R111 Приток на р. Чепеларска преди Нареченски Бани;

  • BG3MA500R112 р. Леденица ПБВ с. Косово;

  • BG3AR600R026 Извор на река Боровица до яз. Боровица;

  • BG3AR600R024 р. Боровица и притоци от яз.Боровица до вливане в яз. Кърджали.

Всяко водно тяло е речен участък с еднакво екологично и химично състояние, който има важна роля при управлението на водите.

На територията на община Асеновград е определен един тип езера (язовири). Всяко езеро (язовир) с площ > 500 ха се определя като самостоятелно водно тяло.

На територията на община Асеновград са определени четири самостоятелни водни тела от категория „езеро”.

Таблица 2: Типове категория „езеро“





Тип

Име на типа

Язовир

1

TL24 (L17)

Малки и средни равнинни язовири

яз. Леново,

яз. Мечка,

яз. 40-те извора,

яз. Сушица



Източник: Басейнова дирекция - Пловдив
При определяне състоянието на водите на територията при мониторинга през последните пет години може да се каже, че всички са в добро химично и екологично състояние. Участъци в лошо състояние:

  • Река Мечка кв.Любеново, гр.Първомай – през 2013г. пункта е включен в програмата за оперативен мониторинг, поради установено умерено състояние по макрозообентос през 2012г. В пункта са установени отклонения от нормите за добро състояние по следните физико-химични показатели: азот нитратен, азот нитритен, общ азот, фосфати и фосфор общ.

  • Река Чинардере от язовир Леново до вливане в р.Мечка – причина за лошото екологично състояние на водното тяло е вливане на непречистени битови и промишлени отпадъчни води от населени места и производствена дейност на мандри в река Чинар дере.

  • Река Чепеларска от гр.Асеновград до устие и Крумовски колектор – лошото екологично и химично състояние се дължи на заустване на промишлени и битови отпадъчни води от гр. Асеновград и други населени места. При извършваните анализи за химично състояние (приоритетни вещества) се констатират периодични отклонения от стандартите за качество на околната среда (СКОС) по показателите олово и кадмий, което определя и лошото химично състояние на водното тяло.

Таблица 3: Язовири на територията на община Асеновград

Наименование

Площ

Разположение

Населено място

Конуш

276290

Река

Конуш

40-те извора

518964

карстови извори

Мулдава

Мечка

245372

Мечка

Новаково

Брягово 2

65375

Река

Леново

Леново

370586

Чинар дере

Леново и с. Тополово

Кавачетата

104008

Мулдавска река

Мулдава

Ченгене дере

30296

Река

Червен

Козаново 1

39044

Киудере

Козаново

Козаново 3

37663

Река

Козаново, Мулдава

Сушица

409985

Сушица

Долнослав и с. Тополово

Тополово 2

112921

Чолак дере

Тополово

Тополово 1

54763

Чолак дере

Тополово

Стоево

31045

Река

Стоево

Корията 2

40308

Киудере

Червен, Стоево

Корията

4474

Киудере

Стоево

Корията

34945

Върбенското дере

Червен

Прута

44747

Река

Червен, Мулдава

Елан тепе

27151

Гомуздере

Нови извор

Златовръх

108256

канал и дере

Златовръх

Аргуница

3290

Река

Новаково

Източник: Басейнова дирекция - Пловдив




Фигура 3: Водни тела на територията на община Асеновград

В Плана за управление на речните басейни 2010-2015г. е предвидена мярка за доизграждане на ГПСОВ над 10000 еж, доизграждане на канализационна мрежа 2000-10000 еж. За индустриалните предприятия е предвидена мярка за модернизиране на индустриална ПСОВ (“Агрия”АД); събиране и отвеждане към индустриална ПСОВ на индустриално замърсени води на “КЦМ”АД и проучване на биоакумулацията на приоритетни и опасни вещества в риби (риби от р. Чепеларска в близост до колектора на “КЦМ”АД).



Таблица 4: Водоизточници за ПБВ

.№

Местоположение

Вид водовземане

.№

Местоположение

Вид водовземане

1.

с. Чолакова

каптаж

22.

с.Жълт камък

каптаж

2.

с. Чолакова

каптаж

23.

с.Косово

каптаж

3.

с.Бор

каптаж

24.

с.Косово

каптаж

4.

с.Бачково

каптаж

25.

с.Лясково

каптаж

5.

с.Бачково

каптаж

26.

с.Мостово

каптаж

6.

с.Червен

каптаж

27.

с.Мостово

каптаж

7.

с.Червен

тръбен кладенец

28.

с.Мулдава

дренаж

8.

с.Орешец

каптаж

29.

с.Мулдава

дренаж

9.

с.Добростан

каптаж

30.

с.Новаково

каптаж

10.

кв.Долни воден

тръбен кладенец

31.

с.Новаково

тръбен кладенец

11.

кв.Долни воден

тръбен кладенец

32.

с.Новаково

каптаж

12.

кв.Долни воден

тръбен кладенец

33.

с.Орешец

каптаж

13.

с.Долнослав

тръбен кладенец

34.

с.Патриарх Евтимово

шахтов кладенец

14.

с.Долнослав

тръбен кладенец

35.

с.Сини връх

каптаж

15.

с.Долнослав

тръбен кладенец

36.

с.Тополово

каптаж

16.

с.Долнослав

тръбен кладенец

37.

с.Тополово

каптаж

17.

с.Долнослав

тръбен кладенец

38.

с.Тополово

каптаж

18.

с.Долнослав

тръбен кладенец

39.

с.Тополово

каптаж

19.

с.Горнослав

каптаж

40.

с.Тополово

каптаж

20.

с.Жълт камък

каптаж

41.

с.Врата

каптаж

21.

с.Жълт камък

каптаж

42.

с.Орешец

каптаж

Източник: ВиК Асеновград


  1. КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ИКОНОМИКАТА

4.2.1. Обща характеристика на икономиката

На територията на община Асеновград развиват дейност предприятия от почти всички отрасли на икономиката. Общината е специализирана в няколко индустриални направления, които се основават главно на използването на местната суровинна база.



  • Химическа промишленост;

  • Лека промишленост;

  • Хранително-вкусовата промишленост;

  • Строителство;

  • Дървообработващата промишленост и др.

Броят на предприятията в община Асеновград се е увеличил от 2 588 през 2008 г. на 2 932 през 2012 г., т.е. отбелязан е ръст от 344 броя.
Таблица 5: Основни показатели на нефинансовите предприятия по икономически дейности на община Асеновград (в хил.лв.)


Икономически дейности (A21)

Приходи от дейността

Приходи от дейността

Приходи от дейността

Приходи от дейността

Приходи от дейността

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

17 272 683

15 887 495

16 506 232

17 868 246

19 580 882

ОБЩИНА АСЕНОВГРАД

583 502

498 726

517 424

613 376

678 425

Селско, горско и рибно стопанство

28 491

26 861

30 494

37 278

45 435

Добивна промишленост

..

..

..

1 283

..

Преработваща промишленост

223 944

199 835

198 853

239 998

260 173

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

..

..

..

..

..

Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

..

..

..

..

459

Строителство

58 433

33 178

27 192

28 832

27 431

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

216 137

170 159

190 070

221 630

247 483

Транспорт, складиране и пощи

20 067

16 814

18 842

22 577

29 332

Хотелиерство и ресторантьорство

7 487

10 526

9 981

11 344

12 647

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

1 397

1 141

3 085

2 834

2 727

Операции с недвижими имоти

3 138

2 216

1 738

6 034

3 331

Професионални дейности и научни изследвания

4 700

4 999

4 127

5 373

8 272

Административни и спомагателни дейности

1 069

3 878

1 249

1 589

2 968

Образование

172

165

145

262

239

Хуманно здравеопазване и социална работа

11 479

11 934

11 415

12 290

13 680

Култура, спорт и развлечения

1 070

1 077

1 385

1 170

838

Други дейности

1 771

1 296

1 740

1 440

2 968

Източник: ТСБ - Пловдив

Най-висок ръст на реализираните приходи за наблюдавания период е отбелязан в преработващата промишленост през 2012 г. – 260 173 хил.лв. и в търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети също през 2012 г. – 247 483 хил.лв.

Спад в реализираните приходи от предприятията се отбелязват от отраслите: създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения, образование, култура, спорт и развлечения.

Важна характеристика за предприятията от общинската икономика са регистрираните печалби и загуби. Прави впечатление, че в най-развитите отрасли са регистрират не само най-големите печалби, но и най-големите загуби, което говори за една доста динамична разнопосочна ситуация за отделните предприятия в различните сектори.

За отбелязване е, че при хотелиерството и ресторантьорството размера на загубите надвишава печалбите, което показва, че макар този сектор да е регистриран с разрастващ се бизнес през последните години, все пак е доста рисков и възвращаемостта на инвестициите става бавно. Освен това не всички хотели и ресторанти се задържат успешно на пазара. Или с други думи този сектор е все още в процес на пазарно утвърждаване, което води до изхвърляне на неконкурентноспособните обекти и бавно утвърждаване на новите.

Най-трудна година за бизнеса се оказва 2010 г., когато предприятията отбелязват най-малки печалби и най-големи загуби от своята дейност.

Общинската икономика се характеризира в голяма степен от отчитането на показателите за броя и вида на регистрираните предприятия в зависимост от броя на заетия персонал. От посочените данни става ясно, че през 2012 г. са регистрирани общо 2932 броя предприятия в т.ч.:


      • микропредприятия с персонал до 9 заети - 2714 броя, или 92,56 на сто от всички предприятия;

      • малки предприятия с персонал от 10-49 заети са регистрирани 196 броя, или 6,68 на сто от всички;

      • средни, междинна група и големи предприятия са заети общо 22 броя или 0,75% на сто от всички4 предприятия.

Обликът на общинската икономика дават микропредприятията и малките предприятия, които заедно представляват 99,24 на сто от всички регистрирани предприятия.

През всичките години най-голям е броя на фирмите, които са ангажирани с търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, като техния брой през 2008 г. е 1 192 броя, а през 2012 г. той достига - 1 346 броя.

На второ място е преработващата промишленост, която през 2008 г. има 423 предприятия, през следващата година (2009 г.) бележи сериозен ръст и стига до 471 броя, след което през 2010, 2011 г. бележи спад и през 2012 г. достига до 421 броя предприятия.

На следващо място е хотелиерството и ресторантьорството, като през 2012 г. броя на хотелите и ресторантите достига до 281 броя. Може да се отбележи, че хотелите и ресторантите за последните 5 години са се увеличили с 47 броя. Това е сериозен показател, който говори за активното развитие на туризма, който от своя страна води до необходимостта от откриване на подходящи места за нощувки, настаняване и осигуряване на храна за гостите на общината.

Добре са представени още: строителството, транспорта, складирането и пощите, както и професионалните дейности и научните изследвания. Не е малък и броя на предприятията в хуманното здравеопазване и социалната работа, които през 2012 г. са 132 броя.



От представените данни става ясно, че през 2008 и 2009 г. в резултат на преструктурирането на местната икономика възникват доста голям брой предприятия, които показват сериозна предприемаческа инициатива от страна на местния бизнес. В резултат обаче на икономическата криза през 2010 г., когато се регистрират най-ниските икономически показатели се получава спад в броя на предприятията, в приходите и в печалбите. През следващите години обаче този процес отново бележи бавен възход, като се възстановяват и дори се надхвърлят нивата от 2008 г.
Таблица 6: Нефинансови предприятия по икономически дейности на община Асеновград


Икономически дейности (A21)

Брой предпри-ятия

Брой предпри-ятия

Брой предпри-ятия

Брой предпри-ятия

Брой предпри-ятия

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

29 482

34 376

34 230

34 215

34 709

ОБЩИНА АСЕНОВГРАД

2 588

2 939

2 898

2 903

2 932

Селско, горско и рибно стопанство

56

65

77

79

90

Добивна промишленост

..

..

..

3

..

Преработваща промишленост

423

471

438

430

421

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

..

..

..

3

..

Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

..

..

..

3

4

Строителство

129

140

125

101

105

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

1 192

1 340

1 366

1 344

1 346

Транспорт, складиране и пощи,

87

115

105

104

106

Хотелиерство и ресторантьорство

234

266

266

274

281

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

20

17

22

24

26

Операции с недвижими имоти

36

43

44

66

59

Професионални дейности и научни изследвания

112

130

131

129

141

Административни и спомагателни дейности

26

35

30

30

30

Образование

20

14

6

7

8

Хуманно здравеопазване и социална работа

111

125

124

124

132

Култура, спорт и развлечения

20

22

20

24

19

Други дейности

118

150

138

158

158

Източник: ТСБ - Пловдив

От представените данни става ясно, че слабо са развити селското, горското и рибното стопанство, добивната промишленост, създаването и разпространението на информация и творчески продукти, далекосъобщенията и др.



4.2.2. Състояние на основните икономически сектори


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   32


©netref.ru 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет