Партньорствата в рамките на нато



жүктеу 241.26 Kb.
Дата27.04.2016
өлшемі241.26 Kb.
: info -> Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost
info -> Cirilo y metodio en ruso большая советская энциклопедия Кирилл и Мефодий
info -> Бұрын белгісіз болған оқиға жөніндегі кез келген мәлімет аталады
info -> Бекітемін күршім ауданының әкімі С. Чукаев
Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка за отношенията на нато с Contact countries
Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка относно Истанбулската инициатива за сътрудничество


ПАРТНЬОРСТВАТА В РАМКИТЕ НА НАТО”

След края на Студената война НАТО започна да гради отношения на партньорство, политически диалог и сътрудничество в евроатлантическата зона. Започна един продължителен и доказал своя безспорен успех процес на приобщаване на страните от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз към демократичните евроатлантически ценности.


Бе изграден нов тип политическо и политико-военно сътрудничество, оказали благотворно влияние върху общата демократизация на тези страни, върху провеждането на демократични реформи в областта на отбраната и въоръжените сили, установяването на граждански контрол върху всички военни структури и политическо ръководство на министерството на отбраната, постигането на прозрачност по отношение на военния бюджет и разходите за отбрана.
Една от големите цели на развиващите се отношения на партньорство бе и продължава да бъде постигането на оперативна съвместимост между въоръжените сили на страните-членки на НАТО и различните групи страни-партньори с оглед подготовката на последните за участие в провежданите от Алианса мироопазващи и мироподдържащи операции.
Новият “прочит” на Партньорството се стреми да насърчи и да предостави достатъчно стимули на страните – партньори за тяхната активност. Това предполага известна гъвкавост на механизма, т.е. прилагането на доброволен принцип на участие на страните-партньори в провежданите от Алианса операции.
Нарастващите отговорности на Северноатлантическия алианс към международния мир и сигурност, разширяващият се териториален обхват на провежданите от него операции в новата среда на сигурност в началото на ХХІ век обуславят необходимостта от изграждане на “нови мостове” на доверие и сътрудничество с нови държави, както и към по-нататъшно развитие и задълбочаване на партньорствата от последните десет години.
ИНИЦИАТИВАТА “ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР”
ПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО
Партньорство за мир е важна инициатива, въведена от НАТО на срещата на най-високо равнище на Северноатлантически съвет през януари 1994 г. в Брюксел. Чрез установяване на истинско партньорство между всяка от страните-партньори и НАТО инициативата представлява една лаборатория за подготовка на бъдещите страни-членки.
През близо 10-те години от своето стартиране Партньорство за мир се утвърди като един от най-успешните инструменти и механизми за сътрудничество в политико-военната област. Трансформацията и разширяването на Алианса в отговор на новите предизвикателства пред мира и стабилността в света обективно налагат придаването на нов импулс и ново съдържание на Партньорството за мир.
Първоначалната цел на инициираната от Алианса политика на партньорство бе да се изгради сигурност чрез диалог и сътрудничество. Целите пред Партньорството днес са далеч по-амбициозни, тъй като страните-партньори вече участват редом с НАТО в борбата с предизвикателствата на XXI век в областта на сигурността.
Успоредно с трансформацията на НАТО се разви и Партньорството. Във всяка област – от участието в мироопазващи операции до реагирането на новите заплахи за общата сигурност като тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение – партньорите играят важна роля във формулирането и реализирането на политиката на НАТО по отношение на тези нови предизвикателства. От друга страна съветите и помощта, които Алиансът предоставя чрез механизмите на партньорството, са изключително необходими на страните партньори в осъществяването на вътрешните им реформи.
НАТО редовно се консултира с партньорите в Евроатлантическия съвет за партньорство (ЕАСП), който предоставя общата политическа рамка за партньорските отношения. [Евроатлантическия съвет за партньорство (EAPC) бе създаден през 1997 г. на мястото на Северноатлантическия съвет за сътрудничество (NACC)]. Освен това в рамките на Партньорство за мир всяка страна може да изгради индивидуални отношения с Алианса благодарение на програмата от дейности, от които партньорите могат да избират в зависимост от собствените си приоритети. Тези два основни механизма на партньорството имат ключово значение за евроатлантическата архитектура на сигурност.
За да запази динамизма и важността си за НАТО, Партньорството трябва да отчита променящите се приоритети на Алианса. Балансът между съюзници и партньори се измени след разширяването на НАТО. Страните-членки, вече 26, са повече от 20-те партньори, като групата на страните партньори е разнородна. Затова съюзниците трябва да са готови да играят по-активна роля, за да запазят жизнеността на Партньорството.
Новият “прочит” на Партньорството предполага по-активното привличане на страните-партньори в процеса на политически консултации и оформяне на решенията на Алианса, както и допускането на тези страни до възможно по-широк кръг дейности, до повече курсове на обучение и учения на НАТО. Структурата на комитетите на Алианса в миниатюра работи и във формат ЕАСП на всички възможни равнища – срещи на държавните и правителствените ръководители, заседания на министрите на външните работи и отбраната; заседания на Военния комитет, вкл. на равнище началници на генералните щабове.
Успешното противодействие на новите асиметрични заплахи и особено борбата срещу международния тероризъм изискват още по-тясно сътрудничество и взаимодействие между страните-членки на НАТО и страните-партньори.
Практическата работа за засилване на сътрудничеството в областта на борбата с тероризма протича по линия на Плана за действие срещу тероризма в рамките на Партньорството (PAP-T). Основната му цел е да стимулира и улеснява сътрудничеството между страните от ЕАСП чрез политически консултации и практически програми в рамките на ЕАСП и Партньорство за мир. Той дава рамката на съвместните усилия на партньорите и НАТО в борбата срещу заплахата от тероризъм. Включва развиване на способности за защита от терористични нападения, например защита на цивилното население от нападения с оръжия за масово унищожение. Планът предвижда и подготовка и учения в областта на борбата с тероризма. Освен това съюзниците и партньорите се задължават да съдействат за обезопасяването и безопасното унищожаване на излишните запаси от малки оръжия и леки въоръжения като преносимите зенитни ракетни комплекси (ПЗРК/MANPADS) и гранатометите.
И занапред НАТО ще продължи да подпомага подготовката на страните-партньори, участващи в ръководени от него операции. Алиансът ще продължи да подкрепя чрез ПзМ страните, като Босна и Херцеговина и Сърбия и Черна Гора, желаещи да се присъединят към Алианса, придържайки се към политиката на “отворени врати”.
Особено внимание ще бъде отделено на стратегически важните региони на Кавказ и Централна Азия. НАТО ще пренасочи към тях ресурсите, с които разполага, като част от дългосрочната стратегия за укрепване на стабилността в евроатлантическата зона. Приоритетното значение на тези страни намира израз и в изпращането на Специален представител на генералния секретар на НАТО на ротационен принцип за период от една година в различните столици съответно в Централна Азия и в Кавказкия регион.
Като цяло Партньорство за мир предоставя на участниците възможност да участват в над 1400 дейности, заложени в Работната програма по партньорството (PWP), документ, който се одобрява и публикува за период от две години. Инструментите на сътрудничество включват Индивидуалната програма за партньорство (IPP) (която очертава основите на сътрудничеството между отделните партньори и НАТО), Индивидуалния план за действие по партньорството (IPAP) (за страните, които желаят да задълбочат отношенията си с НАТО), Плана за действие за членство (ПДЧ/MAP) - за страните, желаещи да се присъединят към Съюза и Процеса на планиране и преглед по ПзМ (PARP) - за подобряване на оперативната съвместимост.
Инструментариумът на ПзМ непрекъснато се развива в зависимост от потребностите и стремежите на съюзниците и партньорите. В момента се подготвя План за действие по Партньорството за изграждане на институциите в областта на отбраната (PAP- DIB), който има за цел да подпомогне развитието на ефективни и демократично отчитащи се институции.
Планът за действие по Партньорството за изграждане на институции в сферата на отбраната е нов инструмент, подкрепящ усилията на страните-партньори от Евроатлантическия съвет за партньорство (ЕАСП) да започнат и осъществят реформиране и преструктуриране на институциите в сферата на отбраната, за да отговорят на техните нужди и да изпълнят ангажиментите, съдържащи се в Рамковия документ по ПзМ, Основополагащия документ по ЕАСП, както и в съответните документи на ОССЕ. PAP-DIB се развива в рамките на ЕАСП и е открит за всички страни-партньори.

ВОННИ АСПЕКТИ НА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО
Военните аспекти на сътрудничеството по Партньорство за мир се разработват от военните органи на НАТО на основата на указанията, предложени от Военнополитическия ръководен комитет (PMSC). Той заседава при различен състав на участниците, включващ само страните-членки на НАТО или страните-членки и техните партньори. Сред основните отговорности на комитета са: предоставяне на съвети и препоръки към Северноатлантическия съвет по въпросите на ПзМ, общата координация на Работната програма по партньорството, осигуряване на указания по разработването на Индивидуалните планове по Партньорството и координиране на работата по отношение на Процеса на планиране и преглед по ПзМ (PARP).
Индивидуалните планове по Партньорството – ІРР, вкл. приемането и изпълнението на Целите по Партньорството (ЦП/PGs) е един утвърдил се успешен механизъм. На основата на специфичните си потребности и приоритети всеки партньор сам избира дейностите, в които ще участва, от списъка на дейности , съдържащ се в Работната програма по партньорството. Този принцип на самодиференциране представлява важен аспект на ПзМ, признаващ, че потребностите и положението на всяка страна-партньор се отличават и че всяка от тях следва сама да определи формите на сътрудничество, отговарящи най-добре на нейните потребности.
Процесът на планиране и преглед по ПзМ (PARP) е предложен на партньорите за участие на доброволна основа и се опира на богатия опит на НАТО в областта на планирането на отбраната. Той е основният инструмент на ПзМ за подобряване на оперативната съвместимост. PARP определя критериите в областта на оперативната съвместимост и военните способности, на които трябва да отговорят участниците, и включва процес на подробен преглед за оценка на постигнатия напредък. Той позволява на партньорите да развият военни способности, съответстващи на възможностите и нуждите им в областта на сигурността, и да създадат въоръжени сили, способни да участват в ръководени от НАТО операции като международните умиротворителни сили в Афганистан, силите за Косово и Стабилизационните сили в Босна и Херцеговина. PARP подпомага партньорите да създадат боеспособна, подходяща и лесна за поддръжка армия и да ускорят усилията в областта на отбранителната реформа, включително и способностите за реагиране на терористични нападения.



Участието в учения и практически семинари и др. форми на обучение, вкл. езиково допълнително спомагат за подобряване на оперативната съвместимост и готовността за участие на страните-партньори в ръководени от НАТО мироподдържащи операции. Като допълнителен резултат биха могли да се разглеждат и преките контакти между военните (mil-to-mil contacts), чрез които се изгражда взаимното доверие.
Доверителният фонд по ПзМ е друг инструмент, доказал своята ефективност. Основната цел на създадения през септември 2000 година, Доверитления фонд по ПзМ е да подпомага страните-партньори за безопасното унищожение на МОЛВ, запасите от противопехотни мини и други боеприпаси. Няколко години след като бе утвърдена политиката на НАТО за използване на механизма на Доверителния фонд по ПзМ, обхватът му бе разширен с мерки в контекста на борбата срещу тероризма.
ОТНОШЕНИЯТА НАТО-РУСИЯ
Гръбнак” на европейската сигурност и стабилност.
Решението за присъединяването на Русия към ПзМ през юли 1994 г. се взема трудно, но то проправя пътя към задълбочаване на сътрудничеството и постепенното укрепване на взаимното доверие.
Подписването на Основополагащия акт между НАТО и Русия за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност на 27 май 1997 г. в Париж е резултат от продължителни преговори и всъщност представлява необходима предварителна политическа предпоставка за започването на “първата вълна” от разширяването на Алианса. През юли 1997 г. на Срещата на държавните и правителствените ръководители на НАТО в Мадрид са отправени покани към Чехия, Полша и Унгария да се присъединят към Северноатлантическия алианс.
НАТО поема политически ангажимент да не разполага ядрено оръжие на територията на бъдещите страни-членки и да проявява сдържаност по отношение на постоянното разполагане на войски.
Основополагащият акт поставя началото на институционализирането на новите отношения между НАТО и Русия – създава се Постоянният съвместен съвет (Permanent Joint Council), в който във формат 16+1 (а по-късно, след приемането на трите нови страни-членки – във формат 19+1) се обсъждат широк кръг политически и политико-военни въпроси. Установяват се редовни военни контакти.
Кризата в Косово през февруари 1999 г. обаче поставя на сериозно изпитание отношенията между НАТО и Русия. През март, в разгара на въздушната кампания на Алианса се стига до “замразяване” на сътрудничеството в рамките на ПСС. Това е най-критичният период, когато отсъства взаимното доверие и се стига дотам, че Русия си съперничи с НАТО по овладяването на стратегически военни обекти на територията на Косово.
През февруари 2000 г. по време на посещението на тогавашния генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън в Москва сътрудничеството е възстановено извън контекста на кризата в Косово.
Безпрецедентната по своите мащаби “втора вълна” на разширяването на Северноатлантическия алианс в условията на новата среда на сигурност става възможна при паралелния процес на издигането на отношенията между НАТО и Русия на качествено ново равнище.
По време на срещата на върха между държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на НАТО и Руската федерация, която се проведе в Рим на 28 юни 2002 г. беше подписана т. нар. Римска декларация – “Отношенията НАТО – Русия: ново качество”, с която официално се създаде Съветът НАТО – Русия.
Съветът НАТО-Русия, който заменя съществувалия до момента Постоянен съвместен съвет НАТО/Русия “служи като основна структура и рамка за развитие на отношенията между Алианса и Руската федерация”. Той създава “механизъм за консултиране, сътрудничество и търсене на консенсус, вземане на съвместни решения и предприемане на общи действия”, в който да участват държавите-членки на НАТО и Русия (във формат 20) и на който да се обсъждат всички въпроси, отнасящи се до сигурността в евроатлантическия регион. Решенията в областите от общ интерес в Съвета НАТО-Русия се вземат с консенсус, като всички участници се считат за “равнопоставени партньори” и провеждат редовни срещи с цел укрепване на разбирателството и взаимното доверие. Съветът функционира на основата на постоянен политически диалог между своите членове по въпросите на сигурността с цел ранно идентифициране на проблемите, вземане на оптимални общи решения и когато е необходимо осъществяване на съвместни действия.
Съветът се председателства от генералния секретар на НАТО и провежда срещи на ниво министри на външните работи и министри на отбраната два пъти годишно, а при необходимост на ниво държавни и правителствени ръководители. Заседанията на Съвета на равнище посланици се провеждат най-малко един път месечно, а при необходимост и по-често, като се предвижда включително и свикването на извънредни заседания по искане на член на Съвета или на генералния секретар на НАТО.
Съветът НАТО-Русия се занимава с всички въпроси от общ интерес, посочени в раздел III от Основополагащия акт за взаимни връзки, сътрудничество и сигурност, който предвижда възможността при общо съгласие да се включват и нови области на взаимодействия. Одобрената за 2002 г. работна програма на съществувалия по-рано Постоянен съвместен съвет НАТО/Русия и подчинените му органи се изпълнява в рамките и съобразно регламента на Съвета НАТО-Русия.

Държавите-членки на НАТО ще продължат да активизират сътрудничеството си с Русия в следните области:



  1. Борба с тероризма: укрепване на сътрудничеството чрез многопосочен подход и по-конкретно чрез изработване на обща оценка на терористичните заплахи, застрашаващи северноатлантическия регион, с акцент върху специфични заплахи, насочени напр. срещу въоръжените сили на Русия и тези на държавите от Алианса, гражданското въздухоплаване и жизненоважни инфраструктури.

  2. Управление на кризи: укрепване на сътрудничеството и редовен обмен на позиции и информация относно операции по подържане на мира, включително чрез консултации и постоянно сътрудничество относно положението на Балканите, чрез насърчаване на оперативната съвместимост на националните контингенти по подържане на мира, и по-специално чрез реализиране на инициативи за съвместни или координирани учения и чрез по-нататъшно развитие на обща концепция за съвместни операции на НАТО и Русия по поддържане на мира.

  3. Неразпространение: разширяване и укрепване на сътрудничеството в областта на неразпространение на оръжия за масово унищожаване. Принос за утвърждаване и доразвиване на постигнатите международни договорености по въпросите на неразпространението чрез обмен на структурни позиции водещи до обща оценка на глобалните тенденции относно неразпространението на ядрено, биологично и химическо оръжие. Обмен на експериментални данни с цел изследване на възможностите за активизиране на практическото сътрудничество в областта на защита срещу ядрено, биологическо и химическо оръжие.

  4. Контрол върху въоръжаването и мерки за изграждане на доверие: напомняйки за приноса към стабилността в евроатлантическия регион чрез контрол върху въоръжението и мерките за изграждане на доверие и сигурност, потвърждавайки присъединяването си към Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, представляващ крайъгълен камък за сигурността в Европа. НАТО и Русия се ангажират съвместно да работят за ратифициране и влизане в сила на Договора за адаптиране на ДОВСЕ, което да позволи на държавите, които не са страни по Договора да се присъединят към него. Продължаване на консултациите относно ДОВСЕ и договора “Открито небе”, както и консултациите НАТО/Русия на равнище експерти в областта на ядрените оръжия.

  5. Тактическа противоракетна отбрана (theatre missile defence): засилване на консултациите в областта на ТПРО и по-конкретно относно концепциите, терминологията, системите за ТПРО и техния капацитет, анализ и оценка на потенциалното ниво на съвместимост на съответните системи за ТПРО. Изследване на възможностите за активизиране на практическото сътрудничество и за организиране на съвместни учения и обучение.

  6. Изследване и опазване на морските територии: осигуряване на контрол върху прилагането на Рамковия документ НАТО/Русия относно операции по спасяване на екипажите на подводници и по-нататъшно развитие на сътрудничеството, прозрачността и доверието между НАТО и Русия в областта на изследването и опазването на морските територии.

  7. Сътрудничество на въоръжените сили и реформа в областта на отбраната: развитие на сътрудничеството и оперативната съвместимост на въоръжените сили чрез организиране на съвместни учения и провеждане на съвместни демонстрации и опити. Разглеждане на възможностите за изграждане на център за съвместни военни учения НАТО/Русия за изпълнение на мисии, целящи да посрещнат предизвикателствата на XXI век. Засилване на сътрудничеството по осъществяване на реформа в областта на отбраната и нейните икономически аспекти, включително конверсия.

  8. Гражданско планиране на извънредни ситуации: стремеж към усъвършенстване на механизмите за бъдещо сътрудничество във формат НАТО/Русия за гражданско планиране на извънредни ситуации. Първият етап ще бъде обмен на информация относно скорошни бедствия и управление на последствията от използването на оръжия за масово унищожаване.

  9. Нови заплахи и предизвикателства: освен вече изброените области, да се изследват възможностите за посрещане, в рамките на дейността на Комитета на НАТО за предизвикателствата пред съвременното общество, на заплахите и предизвикателствата от нов тип, застрашаващи евроатлантическия регион. Иницииране на сътрудничество в областта на гражданския и военен контрол върху въздушното пространство и стремеж към развитие на сътрудничеството в областта на научните изследвания.

Важен етап в развитието на политическия диалог в рамките на Съвета НАТО-Русия бе участието на министъра на външните работи на руската федерация Сергей Лавров в неформалната среща на министрите на външните работи на СНР на 2 април т. г., когато се състоя церемонията по присъединяването на 7-те страни, вкл. България, към НАТО. Тази неформална среща на министрите на външните работи във формат НАТО-Русия имаше определящо значение за препотвърждаване на всички договорености от Основополагащия акт от 27 май 1997 г. и от Римската декларация от 28 май 2002 г., както и на всички предишни решения на Алианса, които стават валидни за новите страни-членки, вкл. по отношение на ДОВСЕ и готовността за присъединяване към Адаптирания договор на четири от тях, когато условията позволят това.


Голямо значение от политическа гледна точка имаше провеждането на официално заседание на Съвета НАТО – Русия (СНР) на равнище министри на външните работи по време на Срещата на най-високо равнище на НАТО в Истанбул. Основнo беше обсъден приносът на СНР за сигурността в евроатлантическата зона. Русия изрази готовност да сътрудничи с НАТО при взаимно зачитане на интересите и взаимното доверие.
Занапред приоритетно внимание ще бъде отделено на общите подходи и възможностите за съвместни действия, на разширяването на военните контакти и сътрудничество и постигането на оперативна съвместимост между силите на Русия и тези на Алианса.

ОТНОШЕНИЯТА НАТО-УКРАЙНА
Отношенията между НАТО и Украйна започват да се развиват скоро след като страната постига независимостта си през 1991 г. Същата година страната се присъединява към Северноатлантическия съвет за сътрудничество. През 1994 г. е първата страна от ОНД, която се включва в инициативата Партньорство за мир, през 1997 г. е сред учредителите на Евроатлантическия съвет за партньорство.
По време на Срещата на държавните и правителствените ръководители на НАТО в Мадрид беше подписана Харта за отличително партньорство между НАТО и Украйна (Charter on Distinguished Partnership). Комисията НАТО – Украйна е създадена с основна цел за приложение на Хартата за партньорство. Консултациите и сътрудничеството между НАТО и Украйна (посредством семинари, работни групи, учения и др.) покриват широк кръг от области като: въпроси на евроатлантическата сигурност, борба с тероризма, военно сътрудничество и оперативна съвместимост, неразпространение на ОМУ и др.
На срещата на Комисията НАТО – Украйна в Прага беше приет План за действие между НАТО и Украйна, който осигурява модел за активно сътрудничество и консултации в сферата на политическата, икономическата, военната и отбранителната област.
На заседанието на Комисията по време на Срещата на върха на НАТО в Истанбул държавните и правителствените ръководители призоваха украинското ръководство активно и цялостно да изпълнява задълженията към евроатлантическите ценности, с акцент върху необходимостта от реформи в политическата и икономическата област и в сектора за отбрана. От особена важност за по-нататъшното сътрудничество между НАТО и Украйна е провеждането на прозрачни, честни и свободни президентски избори през октомври т. г., които ще се наблюдават от ОССЕ.
В Косово, Афганистан и Ирак Украйна участва със свои контингенти или оказва логистична и др. поддръжка. От украинска страна е изразено и намерение за поддръжка на Операцията Active Endeavour.
СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ДИАЛОГ НА НАТО
Средиземноморският диалог на НАТО стартира през 1994 г. Първоначално към него се присъединяват шест страни, а именно Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис. Алжир става участник през февруари 2000 г. Основната цел на Диалога е създаването на добри отношения и по-добро взаимно разбиране в целия Средиземноморски регион, както и укрепването на регионалната сигурност и стабилност. Диалогът дава възможност за политически дискусии със страните-участнички, организирани чрез годишната работна програма.
През десетилетието, което измина от началото на създаването на Средиземноморския диалог на НАТО, стратегическият контекст в евроатлантическата зона, Близкия изток и извън тези региони се измени до неузнаваемост. Днес географското пространство за сътрудничество в областта на сигурността между НАТО и страните от Диалога се разшири на изток най малкото до Афганистан, а може би и отвъд тази страна.
Инициативата продължава да се развива постепенно, разширявайки географския си обхват и задълбочавайки политическото и практическото измерение на сътрудничеството.
На базата на решението от Прага за засилване на Средиземноморския диалог на НАТО, както и на извършената след това подготвителна работа, в Истанбул бе отправена покана към седемте средиземноморски партньори за участие в изграждането на по-амбициозни и широки рамки на сътрудничество с Алианса. Това би следвало да стане на основата на досегашната програма на Средиземноморския диалог, както и на ясно дефинирани принципи - взаимна изгода, съвместна инициатива (joint ownership), акцент върху практическите форми на сътрудничество, взаимно допълване с дейностите на други международни организации (напр. ЕС, ОССЕ), възможност за включване на нови страни; цели - засилване на политическия диалог, постигане на оперативна съвместимост, напредък в отбранителната реформа, борба с тероризма; приоритетни области на действие - публична дипломация, военно сътрудничество, демократичен контрол над въоръжените сили, борба с тероризма и разпространението на ОМУ, гранична сигурност, гражданско планиране за извънредни ситуации.
С оглед на набелязаните приоритетни области на действие се предвижда доразвиване на сегашния инструментариум с определени механизми от Инициативата Партньорство за мир (ПзМ) или подобни на тях, между които: планове за действие по въпроси от практически характер, индивидуални програми за сътрудничество, участие в определени дейности по ПзМ.
ИСТАНБУЛСКАТА ИНИЦИАТИВА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО
Още едно доказателство за решимостта на НАТО успешно да се трансформира и адаптира към новите предизвикателства за сигурността и стабилността в регионален и глобален мащаб е лансираната на срещата на върха на НАТО в Истанбул нова инициатива за сътрудничество със страните от региона на широкия Близък Изток – Истанбулска инициатива за сътрудничество (ІСІ).

Основна цел на инициативата е засилване на сигурността и стабилността в този обширен регион посредством изграждането на взаимно изгодни партньорства в приоритетни сфери на практическо действие във формат 26 +1.


Средиземноморският диалог и Истанбулската инициатива за сътрудничество са два отделни, паралелно развиващи се процеса, които взаимно се допълват. Ключов момент и в двата е пълноценното приобщаване на страните партньори към тяхното планиране и изпълнение, с цел да бъдат максимално отчетени специфичните им интереси и нужди.
Споделен принцип между двата процеса е и този на взаимно допълване с инициативи в същите региони на други организации, като G-8, ЕС и ОССЕ.

ОТНОШЕНИЯ СЪС СТРАНИТЕ ЗА КОНТАКТ
Отношенията на НАТО със страните, които не са членове, партньори или участници в Средиземноморския диалог (т. нар. Contact countries или по-рано Tripple-nons) се уреждат от т. нар. “общи насоки”, приети от САС през 1998 г. Макар и не формално институционализирани, тези правила дават право на Международния секретариат да поддържа отношения с тези държави, предоставяйки им възможности за сътрудничество и евентуално участие в различни дейности на Алианса.
От своя страна, някои от тези държави активно търсят възможност за задълбочаване на сътрудничеството си с НАТО на политическо и практическо ниво. Това са предимно страните от Азия и Океания, като Япония, Китай, Австралия, Сингапур, Нова Зеландия, Южна Корея, Индонезия и Монголия, но също и страни от други региони като Обединените арабски емирства, Аржентина, Чили или Кувейт. Открит е диалог и с някои съседни страни на Афганистан.

От гледна точка на НАТО страните, които не са членове, партньори или участници в Средиземноморския диалог условно биха могли да бъдат разделени на три групи:


А. страни, които участват в ръководени от Алианса мироподдържащи операции, като например Аржентина, ОАЕ и др.
Б. страни със специално геостратегическо значение, като например Япония, Китай, Австралия или Нова Зеландия;
В. страни, които граничат с региони, където НАТО има отговорности, като например някои страни-съседки на Афганистан.
Благодарение на усилията си за задълбочаване на сътрудничеството с Алианса, Австралия е и единствената страна от групата на Contact countries спомената поименно в комюникето от Срещата на държавните и правителствени ръководители на страните от НАТО в Истанбул.

ОТНОШЕНИЯ С ВОДЕЩИ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ В СФЕРАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ
НАТО-ООН
НАТО и ООН са двете основни организации с компетенции в сферата на сигурността, създадени след края на Втората световна война. Те притежават различни подходи към поддържане на международния мир и сигурност. В продължение на пет десетилетия държавите-членки на тези организации, под влиянието на съществуващото политико-идеологическо разделение, не виждаха повод за сътрудничество между глобалната система за обща сигурност на ООН и механизма на НАТО за колективна отбрана. Събитията в Европа след края на Студената война като конфликтът в бивша Югославия и разпадането на Варшавския договор, обаче,създадоха нова движеща сила, изискваща концептуално и практическо приспособяване на ООН и НАТО. Регионалните организации все повече биват възприемани като спомагателни механизми в новата система на международната сигурност.
Нормативната база на отношенията между двете организации се съдържа в глава VIII от Устава на ООН. В представения от генералния секретар на ООН Дневен ред за мир през 1992г. се излага концепцията за сътрудничество между ООН и регионалните организации като средство за засилване на възможностите на ООН в области, включващи превантивна дипломация, миротворчество и мироопазване.
През 1994г. Общото събрание на ООН прие декларация за Засилване на сътрудничеството между ООН и регионалните организации с цел запазване на международния мир и сигурност.
Примери за сътрудничеството между НАТО и ООН са ИФОР, СФОР, КФОР и ИСАФ.
Бъдещото сътрудничество между ООН и регионалните организации най-вероятно ще се базира на ad-hoc структури и неофициални контакти. Увеличаване на официалните ангажименти и контакти между ООН и НАТО в Европа може да се окажат неприемливи за голяма част от страните-членки на ООН, включително и Русия. Стратегическите интереси на Москва в Чечня и Нагорни-Карабах почти сигурно ще възпират едно активно ангажиране на организация като НАТО в този регион.
Пречки пред сътрудничеството на ООН с НАТО съществуват в областта на възлагане на мандат от страна на ООН.

НАТО-ОССЕ

На Срещата на най-високо равнище в Прага страните-членки на НАТО изразиха готовността си да продължат развитието на ползотворно и тясно сътрудничество с ОССЕ, за по-нататъшно поддържане на мира и стабилността в Евроатлантическата зона.


Задълбочаването на отношенията между двете организации трябва да бъде базирано на основата на реалното сближаване, целящо повишаване на съвместното и избягване на ненужното дублиране, за да се постигне координация на усилията и по-значителни резултати. Все повече примери могат да бъдат посочени за инициативи, срещи на различни равнища, участие в семинари и работни групи от взаимен интерес, с участието на НАТО и ОССЕ.

По време на Българското председателство на ОССЕ за периода през 2004 г. бе постигнат значителен напредък в развитието на отношенията, взаимодействието и сближаването между двете организации.


На Срещата на най-високо равнище на НАТО в Истанбул бе запазена утвърдилата се практика за включване в комюникето на отделен параграф (§43), посветен на сътрудничеството между НАТО и ОССЕ. В параграфа се отбелязват общите интереси и взаимното допълване на двете организации, както във функционално, така и в географско отношение. Алиансът ще продължи да си сътрудничи с ОССЕ в области като предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и следконфликтното възстановяване.

Библиография


  1. НАТО Справочник, 2001 г. (NATO HANDBOOK, 2001)




  1. “НАТО Преглед”, Пролет 2004: “Развитие на партньорските инициативи на НАТО” (http://www.nato.int/docu/review/2004/issue1/bulgarian/main.htm)

(NATO REVIEW, Spring 2004)


  1. The Istanbul Summit Media Guide – на разположение при поискване в дирекция “НАТО и международна сигурност”, МВнР.




  1. Т А Л Б О Т Строуб, Ръката на Русия. София, Издателство “Архимед”, 2002 г.





©netref.ru 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет