Предложения на Сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола”1 за изменение на Наказателния кодекс



жүктеу 63.75 Kb.
Дата27.04.2016
өлшемі63.75 Kb.
: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> С. Ж. Асфендияров атындағЫ
2015 -> Қазақстан Республикасы Білім және ғылым министрлігі
2015 -> Конференция жұмысының бағыттары: Абайтанудың заманауи бағыттары
2015 -> Vіі международная научно-методическая конференция 1 2 октября 2015 г
2015 -> Реферат kz Қазақша рефераттар сайты Ахмет Жұбанов
2015 -> Келісілді бекітемін
2015 -> Реферат kz Қазақша рефераттар сайты КӨне түркі поэзиясындағы дәСТҮр жалғастығЫ
2015 -> Көрсетілетін қызметті берушінің және оның филиалдарының мекенжайлары
Предложения на

Сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола”1

за изменение на Наказателния кодекс

Международните актове като Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията за правата на човека и основните свободи, както и най- новата Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба срещу насилието срещу жени и домашното насилие / последната, за съжаление, все още нератифицирана от РБългария /2 изисква ефективна превенция, разследване, преследване и наказване на всички актове на насилие, включително домашно насилие, срещу жените и момичетата.


В съответствие с това нашите основни искания са насочени към по-добра наказателноправна защита на жените и момичетата от насилие:


  • 1. Всички форми на домашно насилие довели до телесна повреда да се преследват от прокуратурата като престъпления от общ характер.

Да се отмени разпоредбата на чл. 161 от НК.
От създаването на Алианса за защита от насилие основано на пола през 2009, а за някои организации и от създаването им през 1998 г./ като Фондация „Български център за джендър изследвания/, обединените организации настояват за отпадане на частния характер на телесната повреда между съпрузи и близки роднини. Това искане е подкрепено в многобройни национални и международни мониторингови доклади и доклади до правителството и международните институции. Трябва да отбележим, че в чл. 55 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие се въвежда задължението “страните да гарантират, че разследването или наказателното преследване на престъпленията / бел. свързани с насилие срещу жените/, не трябва да зависи изцяло от съобщаване или жалба от жертва, ако престъплението е извършено изцяло или частично на тяхна територия, и че производството може да продължи дори и ако жертвата оттегли своето заявление или жалба”.

До момента средните телесни повреди между съпрузи и близки роднини са престъпления от частен характер. Съществува обективна необходимост от по-ефикасна защита на пострадалите от това престъпление, когато те са от кръга на посочените лица. Неприкосновеността на семейния и личен живот не може да е с приоритет пред правото на защита от насилие, особено ако насилието е и престъпление. Тези жертви на домашно насилие, в сравнение с други пострадали от същите по вид престъпления, са в много по-уязвимо положение и много по-застрашени от последващи посегателства с извършителя именно поради близостта си. За всички тях, провеждането на наказателното производство от частен характер е особено затруднено и ги поставя в неравностойно, по-неблагоприятно положение. По тази причина практически не се водят такива наказателни дела от частен характер, което потвърждава неефективността на нормативната уредба по този въпрос.

Отбелязваме, че отправените към българското правителство Препоръки на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените / Комитета CEDAW/ от юли 2012 година са за криминализиране на всички форми на насилие срещу жените, за преследване на домашното насилие като престъпление от общ характер и по-строгото му наказване. Комитетът ще следи строго за изпълнението на тези препоръки. В същия смисъл са и препоръките към България на Комитета на ООН по правата на човека от 2011 година.

Преклузивният 6-месечен срок за подаване на тъжбата в съда е твърде кратък и организирането на защитата е почти невъзможно. От една страна, спазването му е затруднено по обективни причини от здравословен характер. В допълнение, много често спазването на този срок е особено затруднено именно поради близостта на пострадалото лице с извършителя и възможността на последния постоянно да осуетява, препятства и пречи на събирането на доказателства и изобщо на всички действия по установяването и доказването на деянието пред съда. Не на последно място, често емоционалната, социалната или икономическата зависимост на пострадалото лице от извършителя е сериозно препятствие за образуването на наказателно дело от частен характер.

Процесуалните средства за принуда по делата от частен характер не са приложими и това води до безкрайно отлагане на делата и дори до изтичане на давностния срок.

След приемане на ЗЗДН огромното мнозинство от пострадалите от такива деяния се насочват към търсене на защита от домашно насилие по този граждански закон. Това обаче е само възможност за защита на пострадалото лице за в бъдеще, но не и за реализиране на наказателна отговорност на извърителя за вече извършеното деяние.

Двата процесуални способа съществуват паралелно и ефективността на защитата би била максимална именно ако се предостави възможността за преследване по общия ред на престъплението телесна повреда.

Причиняването на средна телесна повреда на лице от кръга на посочените в чл. 161 от НК при условията на домашно насилие е винаги утежняващо обстоятелство и за тези пострадали би следвало да е на разположение поне общият ред за преследване на престъплението.




  • 2. По изложените по- горе съображения, предлагаме телесната повреда между лица в близки отношения да стане квалифициран състав на телесна повреда по чл. 131 ал. 1 НК , като се добави нова точка «..... на друго лице от кръга на защитените лица по чл. 3 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.»




  • 3. Поради зачестилите и изключително тежките случаи на убийства на лица от кръга на защитените лица по ЗЗДН, и особено на жени от техните партньори, предлагаме убийството на такова лице да бъде дефинирано изрично като квалифициран състав на убийство по чл. 116 ал. 1 от НК. Неприемането на това предложение би означавало насърчаване на ненаказуемостта на престъпниците и на третирането на тези тежки престъпления недопустимо като «битови убийства», «убийства от ревност» и др. Изненадващо би било държавата да продължи да третира тези престъпления като по-леки от другите тежконаказуеми убийства.




  • 4. Предлагаме засилване на наказателната отговорност за неизпълнение на заповедта за защита от домашно насилие /чл. 296 ал. 1 от НК - Осуетяване на изпълнението на съдебно решение или на заповед а защита/, като изрично в наказателния състав се включи и неизпълнението на заповед за незабавна защита, вкл. и преченето и осуетяването по какъвто и да било начин на изпълнението на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие. Предлагаме и да се предвиди изрично степенуване на наказанията при повторност и многократно нарушаване. Наказанието да стане до пет години лишаване от свобода.

Заповедите за незабавна защита се постановяват с Определения на гражданските съдилища, които не подлежат на обжалване. Това създава противоречия в практиката на прокуратурата и наказателните съдилища при подадени жалби срещу нарушения на тези заповеди, породени от непълнотата в закона, който не ги посочва изрично в чл. 296, ал. 1 от действащия НК.

Преченето и осуетяването на изпълнението на заповедите за защита и заповедите за незабавна защита са други, често срещани форми на препятстване изпълнението на тези актове. Необходимо е изричното включване и на тези изпълнителни деяния в състава на престъплението, с което да се създадат още повече гаранции за прилагането на актовете по ЗЗДН, които гарантират защитата на пострадалите лица и реализират превенция на нови актове на домашно насилие.

Глобата не е ефективно наказание за гарантиране изпълнението на съдебните решения и особено на заповедите за защита и заповедите за незабавна защита по ЗЗДН. Възможността за налагане на това наказание не възпира извършителите, особено най-опасните от тях, и поставя в още по-голям риск и опасност пострадалите.

В НК това престъпление е омаловажено, като е поставено по обществена опасност наравно с нарушение на забрана за посещение на спортно мероприятие в страната или в чужбина в срока на забрана, наложена по установен ред / чл. 296 ал. 3 НК/. Ето защо считаме, че отговорността за нарушение на заповед за защита по ЗЗДН следва решително да се засили в НК, за да се прекрати безнаказаността при тези престъпления.
5. Предлагаме да се премахне текстът на чл. 158 НК, който позволява ненаказуемост и толериране на тежки посегателства срещу половата неприкосновеност на жертвите на сексуални престъпления, включително на деца. Недопустимо е такъв текст да съществува в законодателството на една държава като България, член на ЕС и претендираща да има водещи постижения в защитата на жените и децата от насилие и експлоатация. Текстът е силно критикуван от много години от неправителствени организации и от 2010 година насам- и в препоръките и решенията на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените, както и от Комитета за правата на човека.
‘.

14 май 2015 година Председател на АЗНОП:


Геновева Тишева- /Кандидат на българското правителство за член от РБългария на Комитета CEDAW за премахване на дискриминацията по отношение на жените за изборите през 2016 година/


1 Женско сдружение ”Екатерина Каравелова” – Силистра, Фондация “Позитивни Умения на Личността в Социума” /П.У.Л.С/ - Перник, Фондация „Български център за джендър изследвания” /БЦДИ/ - София, Фондация ”SOS – семейства в риск” – Варна, Фондация "Х&Д Джендър перспективи" – Хасково и Димитровград, Асоциация „Деметра” – Бургас, “Асоциация НАЯ” – Търговище, Сдружение “Център Отворена врата" – Плевен, Български фонд за жените – София и Сдружение "Център Динамика" – Русе, Сдружение „ Знание, успех, промяна”- Дупница.

2 www.coe.int/conventionviolence







©netref.ru 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет