Предупреждението



жүктеу 2.06 Mb.
бет1/8
Дата28.04.2016
өлшемі2.06 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8
: mag5 -> wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Карлос кастанеда силата на безмълвието Следващи уроци на Дон Хуан
Пако Рабан

АПОКАЛИПСИС

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО
"Траектория" ми донесе радостта да работя в екипа на Югет Мор и Оливие дьо Брока.

Благодаря им за тази нова книга, написана според Вдъхновението ми, работена с постоянство и любов.

И желая ние тримата да следваме в пълно смирение този път на светлината...
Няколко реда под форма на благодарности... и предупреждение.
Държа първо да благодаря на многобройните чита­тели на "Траектория", които си направиха труда да ми пишат, за да ми кажат, че споделят убежденията ми и че имат опит от разкрития и духовни приключения по­добни на моето или още по-необикновени. Материално невъзможно ми е да отговоря на всички. Но колко успоко­ително е все пак - за тях, както и за мен - да открием, че едно "особено" виждане за света вече не ни осъжда да бъдем в ролята на "панаирни феномени" или на "кротки луди"... Може би книгата ми допринесе да бъдат малко разклатени устоите на един често толкова вреден за търсенето на истината скептицизъм. Съм-нението, из­дигнато в приниип, има тежкото последствие да пречи на напредъка на нещата. И така, днес повече от всякога би трябвало всички ние да се стремим да бъдем "посве­тени": да тръгнем по-пътя в търсене на Познанието. Го­лямо удовлетворение е за мен, ако съм могъл да посоча някои пътища за нови изследвания, както ми доверяват това читателските писма!

"Траектория", книга на надежда и любопитство, си забраняваше да залъгва читателя с блажен оптимизъм. Страниците, които посветих на Апокалипсиса и на не­говите предвестници ми струваха многобройни реак­ции. Някои ме упрекваха, че представям прекомерно мрачна картина на бъдещето. На срещите, на които имах възможност впоследствие да говоря за края на Вре­мената, можах да видя изплашените и невярващи лица на тези, на които без предисловия обявявах страшните разплащания, надвиснали над главите ни. Така, че накрая избрах да започвам интервенциите си както го правя тук, чрез предупреждение: "Затегнете коланите си, стегнете се, защото рискувате да бъдете зашеметени!"

Ролята на Касандра никога не ми е била лесна. Да дръпнеш алармения звънец се възприема като посегател­ство към благоприличието. В Древността се е стигало дотам, да бъдат убивани носителите на лоши новини. Днес въпреки светлините, които проблясват в червено почти навсякъде, много са тези, които предпочитат просто да запазят така успокояващите си наочници: несъмнено си въобразяват, че ще напреднат по-добре и пo-далече незнаейки какво става около тях...

Все пак в тези последни месеци можах да установя, че "алармиращите" ми думи имат различен прием. Хора­та изглеждат вече по-добре подготвени за този разговор, слушат ме с повече внимание отколкото някога. В голяма част от писмата вече дори ме упрекват, че не съм отишъл далеч! Слушателите или читателите биха желали да съм по-силен в предупрежденията си, с надеж­дата може би да променя самоубийствения път, по кой­то е тръгнало човечеството.

Новото отношение произтича от увереността във всички нас: "Това не може повече да продължава така", чуваме да се повтаря навсякъде. Едно чувство на необикновено напрежение обхваща света, придружено с множество проблеми видимо толкова неразрешими, кол­кото и нарастващи: галопираща демография, многоброй­ни и бедствени последствия от замърсяването, обезпо­кояващо развитие на генетиката, етническо или градс­ко насилие, обърканост на съзна-нията... Всеки смътно усеща, че в поведението ни спрямо ближните, а така също и към Приро-дата, сме дръпнали твърде много кон­ците. Както други преди нея, нашата цивилизация е стигнала критичната точка.

"Това не може да продължава така..." Но тогава как­во ще стане? Къде отиваме?

Много пророчески текстове могат да ни осветлят върху бъдещите разплащания. Не е ли все пак за предпо­читане да знаем? Освен това, можем да се надяваме да почерпим от тези пророчества указания, които могат да ни позволят да излезем от коловоза.



"Траектория" беше преди всичко автобиографична книга. Тази без съмнение е по-амби-циозна, тъй като се интересува от развитието на човечеството. Първата отбелязваше по свой на-чин завършека на ерата на Риби­те - ера на вътрешното и лично търсене, втората се стреми да бъде книга за прехода към ерата на Водолея, която ще е разположена под знака на братството, на ко­лективната солидарност.

Този преход за нещастие би могъл да се осъществи в най-лошите условия, ако човекът не се съвземе...

Намерението ми не е да всявам ужас, а да изложа заплахите, които тежат върху бъдещето ни. Колкото до останалото, както казва Старият Завет: "Чува, кой­то иска да чуе, отказва да чуе, който иска да откаже!"

Глава първа

ВНИМАНИЕ!

"Напиши, прочее, това, което си видял и що значи, и това, което има да стане след всичко!"

Апокалипсис на Свети Йоан(1)


Да напиша какво съм видял... Ето едно предписание, което изглежда лесно за следване и на което все пак не винаги съм се подчинявал. Защо съм останал досега от­сам това, което имам да казвам? Първата причина за тази сдържаност може да изглежда неоснователна, но тя не е недостатъчна: боях се да срещна погледа на не­вярващите, както и още по-ужасния поглед на присме­хулниците. Защото често съм могъл да наблюдавам как един човек, общественик или не, се излага на присмех, щом му хрумне странната смелост да разбули съкровено убеждение, особено когато то е подкрепяно на първо място повече от личната му чувствителност, отколко­то от логично разсъждение и повече от предчувствия, отколкото от осезаеми доказателства.

При това не виждаме ли днес, че това господство на абсолютния разум, величано от века на Просвещение­то(2) и окарикатурено от позитивизма на индустриал­ната революция, се клати върху основите си? Често ги­белните последици - в екологично и човешко отношение - на свещения "прогрес" малко по малко водят човешка­та интелигентност към повече скромност. Още повече, че в последните си прозрения научният разум преоткри­ва това, което хорът на мистиците повтаря от векове и което би могло да се обобщи така: изключителното предимство на духовността пред материалността.

Несъмнено, този благоприятен климат ме подтик­на към първите ми откровения. Почувствах, че момен­тът е дошъл и че не ще бъда отпратен веднага, без да бъда изслушан, в категорията на опасните луди. Колко­то до епитета "просветлен", който понякога са използ­вали за мен, на драго сърце го взех за своя сметка, пред­почитайки винаги да бъда no-скоро "светещ", отколкото "угаснал".

Не е ли действително по-добре да тръгнем в тър­сене на истината - била тя дори само собствената -отколкото да се осъждаме да останем вечно пленници на верига от предразсъдъци, която няма дори заслугата да осигури моралното ни и духовно удобство? Защо да не заложим на единството на света, щом абсурдността му ни осъжда неизбежно на отчаяние?

Точно така започнах - като изразих в една първа книга вярата си в прераждането, вяра, според която се­гашното ни съществуване е само брънка от веригата животи, оформяща "траекторията" на дълбокото ни съ­щество. Изложих чрез какви знаци и какви видения се е развило в мен това убеждение оше от най-младата ми възраст и как са се наложили в паметта ми спомените от миналите ми животи. Говорих след това за ясновидските "дарби", които ми се откриха още като юноша: "способности", които наивно - и най-вече с голямо без-разсъдство - бях поискал да използвам за лични цели. Постарах се да привлека вниманието на тези, които же­лаят да ме четат, върху гората от символи, която ни заобикаля в свещените текстове и във физическите ни белези, разкриващи миналите ни превъплъщения или пък в модата, тъй като тя остава предпочитаната ми артистична област. Толкова знаци, които като мост, хвърлен към празното, ни оставят понякога да проник­нем в свят, който не е "друг", защото е все така на­шият, но свят, който вероятно е направен от "разум" и от "светлина", тъй като хаосът на живота е само при­виден. Както напомня един известен учен, случайност­та е в действителност само това, което не сме още способни да обясним...

Това убеждение ми бе донесено в частност от едно съкрушително видение, за което вече споменах в "Тра­ектория", без при това да се осмеля да кажа всичко, кое­то бях видял. В действителност става дума за едно пре­живяване на астрално пътуване, такова, каквото са могли да познаят малък брой хора.

Може би някой ще си спомни, че на седемгодишна възраст, когато се намирах легнал в полусън в леглото си, опитвайки се да унищожа времето, съзнанието ми се издигна бавно от неподвижното ми тяло, бях внезапно пренесен пред една ярка светлина, чийто произход ми убягваше. Щях малко-помалко да разбера, че преживявам отново мига, предшествал "слизането" ми на Земята, последното ми превъплъщение...

* * *
Вече не осъзнавах личното си съществуване, защо­то се бях слял с извора на всяка светлина и всяко знание. Бях лице в лице с Божествеността, този огромен цен­тър, който трепти в ритъма на космоса. По инстинкт знаех, че се намирам в Седмото Вибраторно Ниво, най-високото, това, в което всичко е само Същина. Нямах вече форма на тялото, бях просто вибраторно и свет­линно създание. Всяка минаваща секунда за мен се отъж­дествяваше с вечността. Бях щастлив, съзерцаващ необятността и общуващ с безкрая, щастлив, защото не бях вече аз, бях Него и удовлетворен, защото се бях слял с Цялостта.

Но внезапно този екстаз бе прекъснат. Едно друго присъствие смути радостта ми. Тогава от лицето на Единството открих това, което ми се яви като големи светлинни хиксове и което, поради нещо като естест­вен антропоморфизъм, щях впоследствие да нарека "Старци", защото ми изглеждаха стари като света, в най-буквалния смисъл.

Двадесет и четирима на брой, тези Старци ме гле­даха строго. Отправих им ням въпрос - защото общувахме без думи:

— Какво искате от мен?

— Ти трябва да слезеш отново, да се концентрираш пак.

Отговорът ми бе незабавен. Изкрещях:

— Не! Аз завърших кармата си на планетата Земя...

— Гледай! - ми казаха тогава те.

Яви ми се глобусът на нашата Синя Планета. Към него се приближаваше едно същество. Това създание, ко­ето отгатвах, че не е нищо друго, освен самият аз, щеше да избере човешко тяло, в което да се въплъти. И точно тук видях съдбата на човечеството.

Бях изхвърлен в един напълно поразяващ свят на възрастни. Тогава пред ужасените ми очи се изнизаха страшните сцени, на които щях да бъда свидетел през цялото си земно съществуване.

Първо това бе войната, която обгръщаше родната ми земя Испания и първите въздушни бомбардировки, имащи зa мишена цивилно население — това на Герника. Тези братоубийствени раздори щяха да бележат дълбоко младите ми години, тъй като баща ми щеше да бъде раз­стрелян от франкистите и трябваше да бягам с майка си през заснежените планини в посока към Франция, станала оттогава моя страна - убежище.

После видях ужасите на войната от тридесет и девета до читиредесет и пета, с диктаторите й, жад­ни за кръв, варварските й режими и лагери на смъртта. Чух виковете на жените и децата, принесени в жертва и обгазени в Аушвиц, в Бухенвалд и другаде. За мое и на човечеството нещастие, Историята потвърди видени­ята ми.

После видях престъпността да обхваща малко-по-малко цялата планета. Видях как светът, толкова све­тъл при произхода си, все повече се затъмнява. Видях го как неумолимо потъва в подтисничество, бедност и унищожение.

Този непоносим спектакъл не спря дотук, защото ми показа също и Третата световна война или пълното унищожение. Това не бе сблъсък на нация с нация, а хао­тичен конфликт, в който се бият от улица на улица, имайки за единствена движеща сила удоволствието да убиеш другия без да знаеш кой е той„ Битките се раз­пространяваха като чума от село на село, от провинция на провинция, за да покрият накрая цялата шир на плане-тaтa. Религиозна война, етническа война, война за оце-ляване, тотална война...

Синята Планета се оказа тогава потопена в страшен мрак, от който вече се издигаха само викове на ужас и полуда. Обявените от пророците Три дни на Йе­хова бяха дошли...

В края на този период видях оцелелите да бродят като животни, после да се разкъсват помежду си, за да се отдадат на канибализъм и други неназовими престъп­ления.

После изведнъж се появи нечистият Звяр...

И всичко спря.

Тогава се усетих прикован към Земята, пренесен отведнъж, пронизан от нечувана болка - цената на пре­минаването ми от състоянието на етерна светлина към това на материя. Едно острие ме бе разпънало на кръст в сърцето на плътността. Вече бях превъплътен, бях избрал двойка, тази на родителите ми. Тогава започ­на ново съществуване под формата на Франциско Рабанеда-Куерво, който щеше пo-късно да вземе името Пако Рабан.
* * *
Дълго бях неспособен да споделя с когото и да е това необикновено разкритие, което ме бе оставило за­дъхан, прикован към леглото ми. Редките ми опити в тази насока се сблъскваха с присмеха на по-големия ми брат или с присмехулното неверие на майка ми. Астрал-ното ми пътуване отново стана малко-помалко обикно­вен детски сън. Или може би кошмар... Каквото и да беше, сложих този сън в джоба си и носната си кърпа отгоре.

Или пo-скоро се стараех да запазя от него само най-положителните елементи, тоест откриването на един нематериален свят, "магически" в благородния сми­съл на понятието, който повтаря нашия и го обогатява. Между тези две вселени, между тези две различни вибраторни нива съществуваха тесни съответствия. Едно­то беше копие на другото по такъв начин, че светът от този момент ми изглеждаше като холограма. Тоест, че моето тяло в безкрайната си ограниченост бе създа­дено по образ на космоса в безкрайното му величие. От друга страна съществото ми не се свеждаше до това дадено тяло, нито дори до сегашното му съществуване: то се беше въплъщавало много пъти в различни епохи, не за да задоволи някаква жажда за материални наслади, а напротив, за да се усъвършенства, да облекчи кармата си, да се освободи малко-помалко от грешките, натрупа­ни в миналото.

Както се вижда, така аз запазвах всичко, което ми помагаше да намеря смисъл в живота и по-специално увереността в единосъщието на света, който от този момент спираше да ме плаши. Щом бях частица от ця­лото, за какво трябваше да се страхувам от него? Раз­бира се оставях в мълчание това, което беше най-мъчи­телно във видението ми. Едно седемгодишно дете няма нужда от такива апокалиптични сцени. Или по-скоро, то би предпочело да ги потисне най-дълбоко в себе си, неспособно да се задълбочи в тях.

За нещастие историческите събития потвърдиха първата част от жестоките картини, които се бяха на­ложили в съзнанието ми. И, както вече казах и с ужас го повтарям, най-лошото предстои...

Някой може да се изненада от факта, че като носител на такава увереност съм следвал с амбиция кариера на моделиер. Защо no-скоро не съм отишъл да намеря убежище в някоя пещера в Атлас? Или пък защо не съм използвал всичките си средства, за да построя нещо като противоатомен подслон, в който бих могъл евен­туално да избегна ужасите, които всичко ни предвеща­ва?

Това е, защото вместо да ме осъдят на отказ или бездействие, тези апокалиптични видения несъмнено ме окуражиха да изведа към по-добро живота си - материа­лно и духовно. Ще имам по-нататък възможността да обясня по-добре, но ми е достатъчно да кажа още отсе-га, че, парадоксално, почерпих оттук надежда и най-вече воля, които никога не са ми изневерявали впоследствие.

Близките ми дълго са водили скромния и често уединен живот на семейство испански изгнаници - антифранкисти в една Франция, която скоро щеше да се намери под немска окупация. Като любопитно дете, влюбено в природата, чиито връзки, сливащи ме с нея, усещах на всяка крачка, аз се увличах от биологичните науки толкова, колкото и от "магията", която ми позво­ляваше да проникна по-напред в съкровеното познание на нашия свят.

По-късно заминах за Париж, за да вляза в школа за архитектура. Това бяха години на учение, по време на които се посветих главно на историята на изкуството и древните цивилизации с още по-голяма страст, защо­то там откривах смущаващия отзвук на миналите си животи. Четивата ме водеха все повече и повече към езотеризма и разчитането на свещени и пророчески послания.

Постепенно изоставих архитектурата, за да се посветя на модата. От графични планове към скици, от макети към изработване на различни допълнения, несъм­нено имаше дръзка крачка, която обаче не се поколебах да престъпя. Дойде денят когато, най-вече в дух на про­вокация, представих първата си модна колекция, за коя­то накарах да дефилират пред една ентусиазирана или скандализирана публика амазонки, бронирани в метал предизвиквайки по този начин една от най-хубавите шумотевици в историята на висшата мода. Кариерата ми на моделиер беше започнала...

Едновременно с това, все така спохождан от виде­нията си от детството и смущаван от редовната проя­ва на "свръх" чувствителност, която не смеех още да определя като медиумни способности, следвах духовно­то си търсене, дирейки в свещените или научни книги потвърждението на предчувстваната истина.

Това потвърждение намирах също - и продължавам днес да го намирам - в упражняването на медитациите си, които ми напомнят връзката ми с отвъдното, както и принадлежността ми към една дълга верига, закотвена в нощта на света.

Само че от известно време вече, тези медитации се оказват все повече травматизиращи. Останали за­дълго заровени, картините на ужаси, които ми бяха на­ложили като предупреждение Двадесет и Четирите Старци, се връщат днес със сила, по-голяма от предпо­лаганата. Навсякъде виждам само изтребвания и отчая­ние.

Една дума най-вече отеква в съзнанието ми, дума, която се удря в ушите ми, разтръбявана безспир от ду­ховните ми водачи: "Внимание! Внимание!"

Тази повеля ме задължава днес да взема отново ду­мата. Ако трябва да внимаваме, това е защото в този край на хилядолетието опасностите се увеличават с нарастваща скорост. Никой не ще ми противоречи по този въпрос. Трябва да бъдеш глух и сляп, за да не зачи­таш опасностите, които се открояват на хоризонта. И акo не го осъзнаваме винаги напълно, това е може би именно защото сме вече в сърцето на този период на смутове и предзнаменователни повратности на големия катаклизъм. Актьорът трудно може да съди за пиесата, която играе, така както пехотинецът има само много ограничена представа за бойното поле.

При това вече не става дума да знаем да разчита­ме скритите знаци, а просто да отворим очи. Расовите конфликти, гладът или унищожението на планетата ни от замърсяването, вече не са миражи, които забелязва­ме смътно в далечината и в които бихме могли още да се съмняваме: тези опасности вече съставляват реал­ността ни.

"Внимание!" тогава, ако искаме да имаме някакъв шанс да отклоним кривата, която би могла да ни въвлече в най-лошата от катастрофите.

"Внимание!", защото стигаме края на Времената.

Казвам добре - края на Времената, на нашите нас­тоящи Времена, а не края на света.

Защото трябва рязко да разсеем едно често недо-разумение. Не става дума за края на всички Времена, които често недобросъвестни предсказатели размахват по истеричен начин, за да ужасяват правоверните. Нека бъдем спокойни! Краят на света, който тръбят филми­те за катастрофи и лошите предзнаменователи не е утре. Светът се чувства добре, благодаря! Земята оба­че е болна. И тази болест ни кара да предвиждаме, че сме в зората на важен обрат, който би могъл да се осъ­ществи в най-лошите условия, ако не внимаваме за това...
* * *
Знам, че ще ме обвинят, че събуждам с виковете си малко преждевременно големия страх от 2000-та годи­на, както е имало такъв и от 1000-та.

Моментът би могъл действително да изглежда особено благоприятен. Знаем какво глухо неспокойствие, дори какви действителни безпокойства може да породи в нас мисълта за смяна на хилядолетие. Заменено от една фантасмагорична научна фантастика, несъзнател­ното ни представя тази прословута граница на 2000-та година като нос от най-опасните или като буфер, в кой­то няма да избегнем да се разбием. Но тук в крайна сметка става дума за явление с психологическа база.

Най-доброто доказателство е, че тази дата-ша-мандура е чиста условност. Числото само по себе си не значи много, дори нищо, а този внезапен обрат, от кой­то толкова се ужасяваме, е действителен само върху календарите ни.

Знаем наистина за съществуващите спорове върху точното датиране на християнската ера. Спомням си за изненадата си, когато, като млад читател открих, че цар Ирод Велики - за който Матей ни казва, че е накарал да умъртвят всичките деца на Витлеем с надеждата да унищожи бъдещия "цар на Евреите", който се бил родил умрял според всички тълкуватели и енциклопедисти четири години преди... "официалното" рождение на Исус Христос!

Тогава, измъчван от този вид непоследователност научих, че решението да се броят годините от рожде­нието на Христос води началото си от 532-а година от пашата ера и че идеята е била на Дьони льо Пьоти. Пър-вият ден от римската 754-а година станал първи януари от първата година на християнската ера.

Впоследствие обаче забелязали, че Дьони льо Пьоти бил допуснал грешка в пресмятането и че Христос е роден поне четири години преди избраната дата. Било все пак постигнато съгласие да се придържаме към този Дионисиев календар. Но всеки може да провери в речника си, че Исус Христос е роден няколко години (между че­тири и седем според тълкуванията)... преди Христос.

По друг начин казано, днес не трябва да сме 1993-а, а 1997-а... или дори вече 2000-а! Следователно тази прос-ловута 2000-а година, която чакаме с толкова боязън, трябва да е в действителност 2004-а, дори 2007-а...

Ето една артистична мъглявост, която би трябва-ло да ни предпази от всеки панически вятър и да ни под­тикне към повече недоверие в тези, които развяват раз-плащането в края на хилядолетието като плашило.

Другата превъзходна причина да не се навеждаме късогледо към календара ни е, че би имало досаден егоцентризъм в това да вярваме, че трябва да се случи пла-

нетарно сътресение на дата, която е ориентир само за нас, християните, хората от Запада. Действително, на­шата 2000-а година няма да отбележи край на хилядоле­тие нито за арабите, нито за евреите. За първите ще бъдем в 1421-а година от Еегира(2) а за вторите в 5760-а година... Тогава нека се пазим от всякакво фиксиране на дата, която е "съдбовна" само за една част от човечест­вото, била тя нашата.

Освен това, повечето от историците — специалис­ти по Средновековието са съгласни, че известният го­лям страх от 1000-та година е бил една двойна химера. Първо, защото това преминаване от три на четири цифри не е било последвано от никаква зрелищна катас­трофа. След това и най-вече, защото изглежда, че този голям страх... просто не е съществувал. Изброяват се няколко местни предсказатели, които обявили неизбеж­ността на Апокалипсиса, но те получили само много слабо ехо, било то дори само защото средствата за ко­муникация по него време били много ограничени... Стра­хът от 1000-а година изглежда е бил измислица на след­ващите векове.

Нека забравим тогава тази дата на 2000-а година, прекалено точна и условна, за да има каквото и да било значение или влияние върху общата ни съдба.


* * *
Тогава, ще ми кажете вие, защо да се безпокоим? Защо преходът между второто и третото хилядолетие да не се осъществи по толкова мирен начин, както пре­минаването от първото към второто?

Нищо не е пo-малко сигурно. Защото тук влизат в сметката и много по-уместни фактори от официално­то ни датиране. Всичко сочи, че човечеството днес се намира в края на един цикъл, понятие по-определящо от хилядолетие.

Всеки може лесно да види, че целият ни живот е направен от цикли, по образа на самия космос. Това не би трябвало да ни учудва, тъй като "това, което е долу е като това, което е горе и обратно", според златното правило, установено от Триславния Хермес, автор на Corpus Hermeticum, извор на неизчерпаемо вдъхновение за гръцките и християнски мислители. Така нощта сме­ня деня до зората, както сънят прогонва умората, нат­рупана миналия ден. Сезоните умират и се раждат от­ново и с тях и голяма част от флората и фауната. Над главите ни небесният балет се подновява с точността на часовник, като всяка звезда преоткрива на редовни интервали мястото си в тази хореография. Всеки знае, че това, което наричаме година съответства на време­то, нужно на Земята да извърши пълна обиколка около Слънцето или триста шестдесет и пет дни и половина.

За сметка на това, познаваме по-малко годината, наречена "прецесионна", която при това управлява съдбата на човечеството за много по-големи времетраения. Читателите, запалени по астрономията, ще ме из­винят за опростяването до което ще прибягна, защото тук ни е достатъчно да разберем принципа на този ци­къл, без да навлизаме в подробности.

Движейки се около Слънцето, Земята се върти около самата себе си. Но това движение е смущавано по комплексен начин от несиметричността на нашата

планета u от слънчевото u лунно привличане. По този начин, Земята е засегната от едно друго движение, кое­то се нарича прецесия и което се състои в много бавно­то въртене на пумпал около орбиталния му план, наре­чен еклиптика. Следователно, оста на Земята не е пос­тоянна по отношение на звездите и на небесния свод. Тя се премества с един градус всеки седемдест и две годи­ни - или един човешки живот - и извършва пълния цикъл за 25920 години. Полярната звезда е полярна само за на­шата епоха: след няколко хиляди години друга ще бъде за­ела мястото й.

25920 години. Двадесет и шест хилядолетия... Ето времетраенето на годината, наречена прецесионна. Изг­лежда ни огромно, но то е само кратка искрица през пог­леда на космическата история. Тази прецесионна година съставлява това, което гърците наричали Голямата Го­дина, в края на която Земята намира точно мястото си на еклиптиката.

Тъй като променя бавно положението си по отно­шение на звездната сфера, оста на Земята се насочва с течение на времето от едно съзвездие към друго. Така Голямата година се оказва разделена на дванадесет "ме­сеца", всеки от около 2160 години, на които отговарят всички знаци на звездния зодиак - Рак, Близнаци, Везни, и.т.н.

Последните три знака са били Телецът, Овенът и Рибите. И тези знаци са намерили странен отзвук в ис­торията на човечеството, всеки символизирайки нова религия или поне различна представа за света.

Телецът бил привилегированият бог на древните индо-средиземноморски цивилизации. Ведическите богове Индра(4) и Шива(5) са уподобявани на бик, както и Озирис(6) и Апис(7) при Египтяните. Дали ще вземе още името Ел(8) или Енлил, за Вавилонците бикът изобразява

сьздателската сила и плодородието, първопричината на живота, който при случай изисква жертви, по извест­ния почин на критския Минотавър.

Колкото до Овена, той покрива целия еврейски пе­риод. Навсякъде в Стария Завет срещаме образа му. Ко­гато Мойсей въстава срещу Златния Телец, той се гневи преди всичко на символа на минала религия. Така се виж­да предначертан култа към Ел. Става дума да се окове Минотавъра, тоест да укротим апетитите си и да ус­тоим на опиянението на Дионисиевите замайвания. Овенът запазва пламенността на Бика, но й добавя ве­ликодушието и идеала за справедливост.

Около две хиляди години по-късно, ерата на Рибите се открила за рождението на Христос. Ако той често е уподобяван на агнето, това е за да се отбележи родст­вото му с Овена, но знаем, че рибата е била идеограмата "парола" на първите преследвани християни. Не е ли влязъл Исус в Ерусалим през Вратата на Рибите? От чудния риболов до умножаването на рибите този симво-лизъм е постоянен в Новия завет. Гръцката дума Ichthus, означаваща риба, съответства впрочем на инициалите lesu Khristos Theou Uios Soter, което се превежда с "Исус Христос, Син на Бога, Спасител."

Според астрономите влизането ни в съзвездието ма Рибите датира около 150-а година преди Исус Хрис­тос. Базирайки се на едно средно времетраене от 2160 години, преминаването в ерата на Водолея - следващия знак, "прободен" от оста на Земята - би трябвало следователно да стане около 2010-а. След две хилядолетия на християнска ера, ще познаем ново морално и религиозно преображение...

Нужно ли е да се уточнява, че една такава духовна промяна не става от днес за утре? Няма да се събудите една хубава утрин, за да намерите нов свят и различна религия пред вратата си. Преходът се извършва поняко­га с векове, символите се продължават от един цикъл в друг, обичаите се променят постепенно, преди да изля­зат от употреба и да изчезнат. От известно време вече сме в период на преход: различните смущения, раздвиж­ващи планетата и моралната криза, която ни разтърсва, са знаци на това развитие. Развитие, което би могло да не се осъществи леко...
* * *
Преминаването от една ера към друга, от един прецесионен "месец" към друг не представлява планетарна опасност. Ще видим дори, че то може да предс­тавлява шанс за човечеството, ако обаче то приеме това движение, вместо да удря спирачки и ако не упорс­тва в греха и вероотстъпничеството...

Ако считам днес, че има реална заплаха, това е за­щото тази зодиакална промяна е подплатена с една още по-драматична цезура, от истинска циклична револю­ция, която всички древни предания потвърждават с впе­чатляващо съгласие.

Всички тези предания разделят великата история на човечеството на четири "века" с неравна продължи­телност, макар и математически определени от прецесионната година, и чиято последователност описва бав­но спускане от светлината към мрака.

Първият от тези векове, който Гърците наричат Златният Век, а Индусите Крита-Юга, е най-дълъг, тъй като трае една цяла Голяма Година или около 25920 го-дини. Този славен век на общуване с Божественото се простира за нас, християните, от Адамовото Сътворе­ние почти до Падението и прибирането в плътта.

Вторият век е Сребърният Век, или Трета-Юга за индийците. Той съответства на три четвърти от една Голяма Година и вече показва известен упадък, премина­ване от божествената любов към дълга. Последван е от Бронзовия Век или Двапара-Юга, който се простира вър­ху половин прецесионна година и е разположен под знака ма страстите. Тези цикли покриват грубо праистория-та и историята на произхода ни.

Бронзовият век ни довежда пред вратите на Древ­ността, до зараждането на Железния Век, който обеди­нява трите прецесионни "месеца", за които току-що го­ворихме, поставени под знаците на Телеца, Овена и Рибите. Този цикъл от 6480 години е прочутият Кали-Юга на индийците.

Всички предания описват този последен цикъл като век на увеличаващите се насилие и мрак. За Триславния Хермес (Corpus Hermeticum), това е епоха, в коя­то "никой не ще вдига вече погледа си към небето; (шагочестивият човек ще бъде вземан за луд, неблаго-честивият — за мъдър... На душата и на всичките вярвания, свързани с нея, според които тя е безсмър­тна по природа, само ще се присмиват... Боговете ще се отделят от хората: отчайващ развод!"

За Гърцитe и за Хезиод(9) в Делата и Дните през Железния Век "гостът няма вече да бъде скъп на до­макина си, приятелят на приятеля си, братът на брат си. На родителите си, щом остареят, ще по­казват само презрение. На старците, които са ги хранили, ще отказват храна. Никаква стойност не ще се дава на сдържаната клетва, на справедливост­та, на доброто. Единственото право ще бъде сила­та. По стъпките на всички човеци ще тръгне завист­та, жалки страдания ще бъде участта на смъртните. Не ще има никакво убежище от злото."

Днес се намираме в крайната точка на Кали-Юга, която Линга Пурана, религиозната епопея на индуизма, съставена около V-u век преди Христос, описва по след­ния начин: "Безразличието, болестта, гладът, стра­хът се разпространяват. Ще бъдем свидетели на тежки засушавания. Различни области на света ще влязат в конфликт едни с други. Свещените книги вече няма да бъдат зачитани. Хората ще бъдат сек-танти, без морал и раздразнителни. Ще се разпрост­ранят фалшивите доктрини и лъжовните писания.

Броят на принцовете и на земеделците посте­пенно ще намалява. По-голямата част от новите водачи ще бъде от работнически произход.

Ще се убиват зародишите в корема на майка им. Крадците ще станат крале, кралете ще бъдат крадци. Многобройни ще са жените, които ще имат връзки с много мъже.

Земята ще произвежда много на някои места и твърде малко на други. Управляващите ще конфиску­ват собствеността и ще я използват зле.

Ще има много пътуващи хора, скитащи от една страна в друга.

Благодетелните хора ще се откажат да играят активна роля.

Ще се пусне в продажба вече сготвена храна. Свещените книги ще бъдат продавани на всеки уличен ъгъл. Младите момичета ще търгуват с девстве­ността си. Богът на облаците ще бъде непоследова­телен в разпределението на дъждовете. Ще има мно­го просяци и безработни. Никой няма да може да се добери на никого.

Деградацията на добродетелите и цензурата на лицемерните пуритани ще характеризират периода в края на Кали-Юга. Богатството и жътвите ще на­малеят. В градовете и селата ще се организират групи от бандити. Водата ще липсва и плодовете ще бъдат малко изобилни.

Много индивиди ще бъдат коварни, сластолюби-ви и подли. Ще носят косите си в безпорядък. Аванmюpucmu ще приемат вида на монаси с обръсната глава и оранжеви дрехи.

Страдащи от глад и страх хора ще се приютяват в подземни убежища.

Неквалифицирани хора ще минават за експерти по въпросите на морала и религията."

Не се ли разпознава във всичките тези текстове точното и натъжаващо описание на нашия съвременен свят? Индуският текст обявява после ужасна война, ко­ито ще сведе хората до състояние на изгладнели злочес-тници, болни и отчаяни. "Тогава някои ще започнат да



се замислят.."
* * *
Ако днес ми идва желанието или дори непреодоли­мата нужда да дръпна алармения звънец, то това не е само защото третото хилядолетие приближава с бързи крачки. Основани на големи звездни революции, древните циклологии ни показват, че светът е достигнал до съ­ществен прелом.

Моето лично виждане за света и за човешката ево­люция върви в същата посока. Спомняме си, че по време на първото ми астрално пътуване Двадесет и Четири­мата Старци ме бяха накарали да разбера, че се намирам в Седмото Вибраторно Ниво, което е това на сливане­то с Цялото. Всичките ми по-късни медитации ме убе­диха действително, че историята на човека и на пре­въплъщенията му се свежда до йерархия на последова­телни нива, според разстоянието и теснотата на връз­ките с божественото. Първото ниво е това на лемурите и хуманоидите, едва излезли от животинското царс­тво. Второто е на пещерните хора, които се отлича­ват по изправената си стойка и използването на огъня и сечивата. Третото представлява днешното ни състоя­ние, това на въплътения човек, задържан от плътската си обвивка, но стремящ се към божественото. В днешно Време цялото Сътворение иска да се издигне към Чет­въртото Вибраторно Ниво, което ще бъде белязано от превес на духовността. Ако използваме друга термино­логия, свидетели сме на последните дни на Хомо Сапиенс. После ще дойде очакваното царство на Хомо Спиритуалис. Освен ако Хомо Деструктор не дойде да му попречи!

Присъединяване към no-висше Вибраторно Ниво, идване на Хомо Спиритуалис или циклично завръщане към нов златен век... Щом отминат мъките на Апока­липсиса, далечното бъдеще на човека се очертава общо взето светло. Да си припомним, че Апокалипсис изобщо не означава унищожение, както би могло да ни накара да вярваме общото мнение, а откровение. Това е разбулва­нето на божественото послание и на далечната участ, отредена на човечеството.

Но за да бъдем достойни да получим тези тайни, ще трябва да минем през ужасни изпитания. Ще трябва да загине тази цивилизация, която се е отвърнала от ли­цето на Бог, за да бъде вече само студена система. Уни­щожаването й е може би задължителния преход на въз­раждането ни и на духовното ни пречистване. В Апока­липсиса на Свети Йоан е казано, че ще трябва многоб­ройни бедствия, от войната до глада, да се стоварят вьрху човечеството, за да се появи накрая новият Еру­салим...

Ще можем ли да избегнем тези беди, когато всички пророчества ни ги предсказват? Всички свещени книги говорят за този Ден на Божия Гняв, в който небето ще се отдръпне като свита книга, в който Вечността ще бъде траура и самотата на земята... Говоря разбира се за апокалиптичното пророчество на Свети Йоан, но също и за тези на Езекиил, на Исайя и на Даниил или още за Книгата на Енох(10), за Опрощенията(11), за древносирийския Апокалипсис на Варух(12)...

До тези религиозни книги намираме всички проро­чества, които ще наречем "частни", тоест изказани от ясновидци, гадатели или "осенени" личности, на които са били внушени предзнаменователни картини от бъде­щето ни. Мисля за Нострадамус, разбира се, но също и за Жоаким дьо Флор(13), Свети Сезер(14), Свети Мала-хия(15) , Жан дьо Ватигеро и други... Съществуват още пророчествата на Девата и анонимните текстове, като значимото пророчество от Премол или това от Орвал... На този, който иска да пресметне разплащанията на съдбата ни, няма да му липсва материал. Както много други преди него, той ще се види тогава принуден да приеме, че съгласуването на всички тези текстове им дава смущаваща тежест.


* * *
Някой ще ми възрази все пак, че не трябва да взема­ме тези пророчески текстове за чиста монета. Най-добрата причина за това недоверие, казват ми, е че го­лям брой от тях никога не са се осъществили. Знаем например, че много предсказатели, опирайки се на Число­то на Звяра, дадено от Апокалипсиса на Свети Йоан (или 666), били предрекли края на света за 1666-а... Си­гурно лондончаните, жертви тази година на огромен по­жар, са счели, че идва последният им ден, но трудно мо­жем да дадем апокалиптичен размер на тази драма. Бих­ме могли да умножим примерите в тази област, да при­помним между другото, че Уилям Милър, основател на адвентистката Църква, бил обявил с много шум Послед­ния Съд за май 1843-а година. Тъй като не станало нищо, той разтръбил датата март 1844-а, после октомври 1844-а. Пак нищо. Любопитно, тези изпуснати срещи не обезкуражили верните на Милър...

Много измами са могли също така да бъдат разоб­личени. Това са пророчества - апостериори. Лесно е, в 1830-а например, да произведеш пророчество, привидно датиращо от XVI-и век, открито в библиотеката на ня­коя обител, което предсказва Наполеоновата епопея с неоспорими (за всеки случай) думи. Историята на проро­чествата е очертана от тези мистификации.

Някои ясновидци станали дори техни жертви про­тив волята си. Изглежда например, че към прочутите " Центурии" на Нострадамус е била прибавена шепа апокрифни четиристишия. Като това, което обрисува ясно Наполеон I-и:
"От Аркол и Лоди( 16 ) В Италийска страна

В бъдещи времена петлите орела ще отблъснат

тудески( 17 ) унгарци, ломбардци, германската армия

Пред победния гал ще избягат."
Лесно е да се "прогнозира" едно събитие след фак­тите. Тези вулгарни манипулации обаче не трабва да помрачават мълниеносния блясък и автентичността на предсказанията на Нострадамус. Така в първото издание на книгата си, в 1555-а, гадателят е писал (Първа Центурия, 35-о четиристишие):
"Младият лъв ще победи стария

На бойно поле, В единствен дуел,

В златна клетка очите му ще избоде,

Две класи в една, за да умре от жестока смърт."
Няколко години по-късно, точно на 1-ви юли 1559-а година, крал Анри II-и се изправил срещу младия граф Монтгомери по време на един турнир. За случая носел герб, изобразяваш, лъв. Копието на противника му се счупило и дълъг дървен отломък пробол кралския шлем. С избодено око и пробит череп, Анри II-и умрял след някол­ко дни на ужасни страдания.

Аз от своя страна смятам, че трябва да знаем да отсяваме доброто зърно от плевелите. Самата Библия ни подтиква към най-голяма бдителност по отношение на тези, които се самопровъзгласяват за пророии, кога­то Бог не е сложил нито дума в устата им. Но нека се пазим да отхвърлим всички тези пророчества за бъдеще­то. Да не отказваме да нададем ухо за това, което ни е указано, защото няколко самозванци са се промъкнали между истинските гадатели. "Те не послушаха, казва Библията. Те се подиграваха с божиите пратеници, не зачитаха словото им и осмиваха пророчествата им." Съмнявайки се във всичко, стигаме дотам да не вярваме в нищо, а неверието бързо става грешно заслепение.

Знаем например, че при възхода на нацизма в Герма­ния, много евреи не са искали да повярват, че живота им е в опасност, въпреки всички предупреждения. Може би е трябвало да прочетат внимателно книгата на Еремия, която е също и обещание за надежда: "Еврейският на­род ще бъде наказан както никой друг народ. След кланетата и заточаванията през вековете, Бог ще върне евреите от севера, от краищата на света. Те ще плачат от радост, прекосявайки моретата по най-кратките пътища. Слушайте словото на Бог, народи, и кажете на далечните острови: този, който в разпръснал Израел, ще го събере." Би ли могло да се обявят с по-ясни думи лагерите на смъртта, възражда­нето на Израелската държава и масовото завръщане на евреите в Святата Земя?

Да нямаме вяра в пророчествата би означавало сле­дователно да се обречем да отхвърляме една значителна част от Библията и от посланието на божественото, тъй като великите пророци са също и носители на сло­вото му.

Колкото до "частните" предсказания, не можем ли от тях също да почерпим някои истини? Великите ясно­видци не се стремят да знаят, нито да убеждават. Те само предават едно слово, една увереност, която се е наложила в тях. А дали ще отказваме или не на предзна­менованията им епитета "вдъхновени", честността и съпоставянето ни подтикват да кажем, че те често са се оказвали верни, дори ако не разбираме "механизма" им.

На драго сърце приемаме, че едно лице може да "по­чувства" смъртта на една личност, когато е разделено от нея на хиляди километри. Това са явления на предава­не на мисли, в които науката днес с внимание се вглеж­да. Историята ни донася множество анекдоти по този повод. Така в 96-а година в Ефез, философът Аполониос от Тиана говорел един ден пред малка група, когато из­веднъж спрял, като че обхванат от вцепенение. После ударил няколко пъти по земята с пръчката си, преди да обяви на аудиторията си :

— Радвайте се, защото тиранинът е мъртъв!

Отначало не разбрали. Сметнали това за приумица.

Но после научили, че в същия момент в Рим един освобо­ден роб, на име Веспасиус, бил ударил смъртоносно жес­токия тиранин Домициан.

Ако предзнаменованията могат да победят по този начин пространството, защо да не победят също и времето? фактът е по-рядък, но установен. Някои ясно­видци, надарени с паранормални способности, са обект на "видения", които внезапно ги осведомяват за минало­то на случайно срещнат непознат. Тогава те са способ­ни да опишат фактите, които са белязали миналото на това същество, или да предскажат събития, които ще засегнат бъдещия му живот...

Може би познавате следния анекдот, свръзан с Нострадамус. По време на пътуване в Италия, същият срещнал един ден група млади и скромни корделиери(18) Внезапно, движен от импулс, който не би могьл да обяс­ни самият той, ясновидецът положил коляно на земята пред един от монасите и започнал да целува расото му. Другарите му, объркани от този неразбираем жест, из­бухнали в смях.

— Какво правиш? - попитали те Нострадамус.

— Трябва да се подчиня и да коленича пред Негово Светейшество - отговорил известният гадател.

Много години по-късно корделиерите несъмнено са си спомнили тази сцена: младият монах, пред който Нострадамус бил коленичил, не бил друг, а Фелис Перети, който станал кардинал на Монталта, а после папа през 1580-а под името Сикст Пети...

Други ясновидци изглеждат способни да "предвиж­дат" съдбата на цяла човешка група. На летището в Синсинати без съмнение не са забравили повтарящите се телефонни обаждания на някой си Дейвид Бот, който обявявал през май 1979-а година:

— От няколко дни виждам на сън въздушна катаст­рофа, която ще стане много скоро.

Затваряли му слушалката, подигравайки се на кош­марите на този маниак. Само че на следващия ден след последното му обаждане, самолетът с полет 191 на Американ Еърлайнс" се разбил малко след отлитането. Нямало нито един оцелял.

Фантастиката също ни предоставя примери за очебийни предзнаменования. След корабокрушението на " Титаник" през 1912-а година си спомнили за една книга, минала незабелязана при излизането си през 1898-а. На­писана от някой си Морган Робертсън, "Корабокруше­нието на Титан" била историята на огромен параход, които се сблъскал с айсберг и потънал при първото си прекосяване на Атлантика. Съвпаденията с действи­телността били необикновени: "Титан" и "Титаник" имали същата вместимост, същата бързина на пробег, същия брой витла и пътници. Чак до месеца на корабок­рушението и името на капитана, които точно съот­ветствали. Тогава?

Могло е също да бъде забелязано, че многобройни детайли от книгата на Жюл Верн, "От Земята до Лу­ната" , написана през 1865-а година, съвпадат с развити­ето на истинското завладяване на пространството, осъществено един век по-късно. Местоположението на рампата за изстрелване във Флорида, броят на астронавтитe, кацането във водата в Тихия океан - всичко съвпада. Дори в имената на пътешествениците, се съдържат - странни сходства: Ардан и Никол при Жюл Верн, Алдрин и Колинс в действителността..

Няма никаква нужда да бъдеш романист, впрочем, за да си представиш развръзките на бъдещето. В Англия познават добре Майка Симпсън, тази пророчииа, родена в 1488-а год. в Йоркшир, за която казват, че имала отв­ратително тяло и лице, но смайващо проницателна ин­телигентност. И така, какво казвала тази жена в края на XV-и век?


"Колите ще вървят без коне

Нещастията ще отчаят света

Мислите ще летят около Земята

За времето на едно намигване.

Светът ще бъде преобърнат.

Златото ще се намира под дърветата;

Човек ще минава през планините

Без да има нужда от кон

И ще ходи също под водата,

Вървейки, спейки и разговаряйки.

Ще го срещат във въздуха

Облечен в бяло, в черно, в зелено.

Желязото ще плува по водите

Също като дървен кораб.

Много злато ще бъде извадено

В още непозната страна.

Огънят и водата ще направят чудо.

Всички синове на Англия, които орат земята.

Често ще бъдат виждани с книга в ръка.

Бедният тогава ще знае много неща,

И водата ще тече, където расте житото

В далечните долини."

Може ли някой да бъде пo-ясен? Няма никаква нуж­ди от тълкувание и въображение, за да видим известени в тези няколко стиха големите открития на XIX-и и ХХ-и век - на автомобила, на телекомуникацията, мина-вайки през подводниците и до ядрената енергия...

А какво да мислим за този надпис, издълбан също през XV-и век, пак в Англия върху една плоча в гробище­то на Кирби?
"Когато картините изглеждат живи и са оживе­ни от собствените им движения,

Когато корабите пътуват под вълните на море­то като рибите,

Когато хората, надминавайки птиците, кръжат /( небето,

Тогава половината свят ще потъне в кръв."
* * *
Боя се да не бъде видян в това дълго изложение на­чин да внуша факта, че бих могъл на свой ред да се представя като гадател. Успокойте се, нямам никакви пре­тенции от такова естество! Аз съм само страстен чи­тател и в същото време свидетел на нашето време: старая се да бъда постоянно внимателен към това, кое­то става тук, долу и да откривам в него ехото на древ­ни предупреждения.

Там, където медийните информации ни представят картината на един разкъсан свят, където репортажите ни карат да минаваме от една страна и от една тема към друга, аз виждам знаците, които оформят една връзка. Подемът на фанатизма, етническите конфликти, насилието на градския живот, замърсяването на реките, гладът, който засяга много африкански страни, не ми из­глеждат като изолирани факти: те обрисуват все по­точна картина, едно цяло, от което всеки от нас е зави­сим. Ако катастрофата е близка, защо поне да не се опи­таме да я видим ясно? Яснотата не е ли най-добрата га­ранция за всяко положително действие?

Фактът, че искам тук да засвидетелствам безпо­койствата, които днес ме връхлитат почти постоянно, не предполага задължително, че се издигам в пророк. Аз само се подчинявам на това чувство за неотложност, което ме довежда понякога дори до бунт. Как бих могъл да бъда укоряван, че давам глас на страховете си? Ако те се окажат неоснователни, аз ще бъда първият щаст­ливец. "Горко на ония, които желаят деня Господен, защото той е тъмнина, а не виделина" ни казва Амос в Стария Завет (глава 5, стих 20)(19) Най-скъпото ми желание е да съм се излъгал. В обратния случай обаче, няма да се разкайвам, че съм запазил мълчание пред съби­тията.

Нека не се казва също и че участвам в играта на някоя си секта. Моля тези, които ще прочетат моите редове, да упражняват във всеки момент критичния си разум. Изправям се преди всичко срещу предразсъдъците, тези наочници, които ни пречат да гледаме действи- телността в лицето. А що се отнася до секта, принад­лежа само към една, която впрочем ми е необходима: синдикалната Камара на висшата мода...

Някои могат да се усмихнат, четейки това, което следва, могат да се съмняват в това, което твърдя и да откажат да участват в тази игра на Касандра.

Или ще ме накарат да отбележа, че пророчествата до които се отнасям си служат умело с двусмислицата. По този повод често се цитира историята на Крез, кой­то искал да тръгне на война срещу Персите. За да пре­цени шансовете си за успех, той се допитал до оракула ма Делфи, който му отговорил: "Една голяма империя ще бъде разрушена." Сигурен в победата си, Крез започнал битка. Понесъл тежко поражение и дори бил пленен. Една империя наистина била разрушена, но това не била тази, която той смятал...

Много пророци се изразяват в толкова двусмислен, колкото образен език, който трябва да знаем да разчи­таме без да се изгубваме в гората от символи. Колкото до двусмислицата обаче, тя вече няма никакво място в тълкуванието, което може да се направи днес. Тази "им­перия", този свят, чието разрушение се обявява, е наши-ят, това е планетата Земя.

Може накрая да ми се възрази, че във всяка епоха се е намирал някой да обяви, че моментът е критичен и че светът има още само няколко години живот. Мнимите тълкуватели на пророчествата винаги са поправяли мерника и отлагали съдбовното разплащане.

Има обаче разлика в измерението в последно време. Действително, за първи път в историята на човечест­вото, пророческите предупреждения и предзнаменова-телните знаци на Апокалипсиса не изглеждат вече като обикновени измислици на фантастиката или на озарен дух те съставляват ежедневната ни действителност.

И първите, биещи тревога с все сила, не са някои лунатици с разстроен мозък а най-видните ни учени...





  1   2   3   4   5   6   7   8


©netref.ru 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет