Скулптурата на Стефан Лютаков



жүктеу 141.55 Kb.
Дата28.04.2016
өлшемі141.55 Kb.
: userinfo
userinfo -> Списък с преводни публикации на гл ас д-р Петя Цонева Иванова
userinfo -> Биография мартина маринова караиванова
userinfo -> Автобиографична академична справка





Скулптурата на Стефан Лютаков притежава забележителното достойнство да живее самостойно, свободно и естествено. Тя вибрира и диша, слива се с пространството и едновременно с това го очовечава, насища го с човешкото присъствие на формите, родени от мисълта и чувствата на автора си. Способността на скулптора да овладява пространствената среда и да вписва пластиката непринудено в нея се дължи безспорно на завидните му професионални познания при работа с различните материали и което е по-важно - на умението му да подчинява материята на собствената си артистична воля и намерение. Но има и още една същностна характеристика на неговото изкуство. Стефан Лютаков е творец, освободен от ограниченията на условности или стереотипи. Той отстоява своите възгледи и открива нови, неизследвани от другите, територии в скулптурата.

Животът на неговите форми е своеобразен и не се поддава на класификации. Избуява свободно и неограничено, развива се и населява пространството с магически фигури на древни вакханки и сатири, цветя и тотеми, преплетени в стремителния танц на природния кръговрат. После завива рязко в друга посока и от света на фантазиите и митовете ни връща обратно в реалността, видяна, усетена и изразена като мъдра, но и жестока притча. Този сложен, често пъти противоречив, артистичен микрокосмос е пронизан и от светлия порив на мечтата, и от рационалния подход на познанието и от прозрението за извечните тайни на сътворението.


Смислово нееднозначни, скулптурите на Лютаков са търсени и в пластичен аспект разнопосочно. Те варират от лекотата и ажурността на раздвижените биоморфни форми до тежките, масивни, монолитни обеми, напомнящи за силата и изразителността на праисторическите изваяния. Широкият диапазон от пластични подходи не нарушава единството и цялостта на стилистичния облик на твореца. Смелите и неочаквани композиционни решения на скулптора съответстват на съзнателно търсената от него пластическа провокация със смислови препратки към различни исторически епохи. Така неговата “Тайна вечеря” внушава аналогии със съвременни “герои” и случки, а “Брадвите” му се превръщат от стари сечива в сложен, неизползваем, сюрреалистичен апарат. Този нашенски “ready-made” хвърля мост между минало и бъдеще, навява размисли за това кои сме, откъде сме тръгнали и накъде отиваме и едновременно с това малко тъга по “изгубения Рай” на човека от техно-епохата.
За Стефан всяка нова тема е предизвикателство и подтик за разширяване на изразния обхват в търсене на нови и неизползвани възможности. За скулптурата му няма жанрови или тематични ограничения. Противно на всяка скулптурна логика дори дъждът – това природно явление, при което водата преминава от едно физическо състояние в друго, Лютаков съумява да превърне в изпълнена с живот и настроение пластическа композиция. Той използва игровия момент, когато създава и своите брони, урни и животни, но вече в различен смислов контекст.
Проблемът за движението Стефан Лютаков решава в две посоки. Още в ранните си творби овладява познатите похвати за изразяване на движението в скулптурата – от положението на фигурата, стойката и жеста до общото композиционно решение, вътрешния архитектоничен строеж и разположение на маси и обеми. По-късно през 80-те години открива за себе си възможностите на кинетичните елементи в пластиката. И днес Стефан използва подвижните връзки между фигурите в композицията, за да подчертае едновременно на основата на контраста вътрешната сила на обобщения обем и изразителността на детайла. Усещането за вътрешно напрежение на формите преминава в реално движение на отделни пластически компоненти.
Стефан Лютаков владее прецизно не само пространството, но и материята в него. Изборът му на материал произтича от идеята, която го води и едновременно с това той предава на пластиките си най-деликатните и тънки трептения на бронза, звънките форми на керамиката, усещането за вечност в каменния монолит. “Конят” на Стефан е стъпил здраво и уверено на земята, но по гладката му, блестяща повърхност проблясват светлинни отражения, които напомнят нервното потрепване на мускулите на животното.

Днес изкуството на Стефан Лютаков е зряло, мъдро и цялостно. И отново ни изненадва със силата на внушенията си, с благородството на идеи и емоции, с богатството и изразителността на скулптурната форма


Слава Иванова - Организатор на изложбата на Стефан Лютаков „ЛИЧНО ПРИСТАНИЩЕ” в Националната художествена галерия, юни 2005 г.

/каталог към изложбата/


Stefan Lyutakov’s sculpture possesses the remarkable quality to live independently, freely and naturally. It vibrates and breathes, merges with space, leaving in there a human touch, filling it with forms, born in the artist’s mind and provoked by artist’s emotions. Sculptor’s ability to organize space and to place his statues naturally into it is due undoubtedly to his good professional knowledge to work with different materials and even more it is due to his gift to subdue matter to his artistic will and purpose. But there is one more very important characteristics of his art. Stefan Luitakov is an artist, free of the restrictions of conventionalities and stereotypes. He stands for his visions and looks for new, unknown territories in sculpture.

His forms live in a peculiar manner and could not be classified. They flourish free and unlimited, develop and populate space with the magic figures of ancient Menades and Satyrs, flowers and totems, united in the impetuous dance of eternal Nature’s transformation. Then suddenly turns to a different direction and from the world of fantasy and myths brings us back to reality, seen, felt and expressed in a wise, but cruel riddle. This complicated, often contradictory, artistic micro-cosmos is pierced by the impulse of dreams, by the rational attitude of knowledge and by the vision of the inmost secrets of Creation.

Diverse in their meaning, Lyutakov’s sculptures differ in their forms as well. They vary from light, open-air, moving, biomorphic forms to heavy, solid monoliths, reminding of prehistoric statues. The wide range of sculptural methods does not spoil the unity and integrity of artist’s style. His sudden and bold compositions coincide with the deliberately sought artistic provocations, referring to different historic periods. Thus his “Last Supper” suggests analogy to contemporary “heroes” and events and his “Axes” are transformed into a complex, unusable, surrealistic apparatus. This “ready-made” of ours unites past and future and brings to mind the thoughts about our origin and aims. This composition expresses the human sadness for the “Lost Paradise” in the techno-epoch.

Each new theme is a challenge and stimulus for Stefan to widen his artistic views and to search for new inexperienced opportunities. There are no limitations in genres or themes for his sculptures. Contrary to logic in sculpture even the rain – the natural phenomenon, through which water passes from one physical condition into another, Lyutakov succeeded to recreate into a composition full of life and sentiments. He uses this play component, when he creates his armour-plates, urns and animals but using it in another context.

The problem of movement Stefan Lyutakov solves in two directions. Since his early works he mastered all known ways to express movement in sculpture – from the position of the body, the gate and the gestures to the architectonic balance of masses and forms. Later, in 1980s he found the possibilities of kinetic elements in sculpture. Nowadays Stefan strings the figures in the composition to emphasize the contrast between the inner strength of the compact form and the expressiveness of the details. The sense of inner tension of forms turns into real movement of sculpture’s components.

Stefan Lyutakov masters precisely not only space but matter as well. His choice of materials depends on his ideas and he succeeds to reveal the most delicate vibrations of bronze figures, the resonance of ceramic forms, the feeling of eternity enclosed in a stone monolith. The figure of “The Horse” is firmly rooted to the ground, but light reflections play on its smooth, glassy surface and remind the nervous shiver of animal’s muscles.

The art of Stefan Lyutakov is mature, wise and complete. It surprises with the power of its suggestions, with its noble ideas and emotions, with the opulence and the expressiveness of the sculptural forms.

Slava Ivanova

Заедно”, 2005 г., чугун, 80/50/30 см. „Лятото си отива” , 2007 г., шамот – глазура, метал, 320/90/40 см.


Пеизаж след битката” , 2007 г., шамот – глазура, „Цвят”, 1997 г., чугун, 80/40/40 см.

4 части с размер 80/100/40см.




Коне” , 2007 г., шамот – глазура, метал, 140/220/40 см.

По повод творчеството на Стефан Лютаков
Очевидно всеки творец има свое пристанище.... Вероятно във вътрешния свят на художника това е своеобразното място за уединения, осмисляне на впечатления, художествен и жизнен опит. Уюта и закрилата на пристанището предполагат това. Едно такова вътрешно пристанище е мястото, където акостират корабите на нашите впечатления и щедро изсипват улова на калейдоскопичното ни битие. Но това е и мястото, откъдето също така тръгват други кораби – корабите носещи в себе си трайните пластически решения, красотата на осмислената форма, на неочакваното философско прозрение... Така, същото това пристанище се оказва отправен пункт, начало на едно пътешествие, което няма, нито пък следва формалния пощенски код, а е предназначено да странства по света в опита си да срещне и докосне други хора.

Гледайки с подобна метафорична нагласа на творчеството на Стефан Лютаков не може да не отбележим няколко съществени особености в него, които предопределят тези пулсации на авторовата изява. Това е творчество посветено на търсене на синтетични пластически решения – първична и същевременно изчистена форма, която е търсена в пределна обобщеност – своеобразна праоснова на всички подобни форми /”Лодката”, “Бронята”, “Конят”/. Вторият съществен момент е пластичната презизвикателност на решения които са изначално трудни за подчинение на скулптурното триизмерно изображение /”Кутия за спомени”, “Нежно сбогуване”/ В подобен тип работи срещаме не конкретиката на единичния случай или пък илюстрирането на епизод от живота, а по-скоро срещите и взаимодействията на пластични структури. Третият съществен момент е свързан с одухотворяването на тези пластични структури. При Стефан Лютаков е налице осезаемото хуманно присъствие / и като интервенция и като смислов пълнеж/, което равномерно струи от всички пластични структури независимо от тяхното приближаване или отдалечаване от антропоморфното, зооморфното или пък абстрактното. Всяко негово произведение носи своеобразна знаковост изведена в категоричната графична или пластическа знаковост характерна за изначалното, неолитното, древното. Така наред със синтетичността на пластическото разиграване на формата в пространството Стефан Лютаков постига усещането за дълговечност, за трайност на художественото послание, извлечено сякаш от дълбините на времето. Неговото творчество е непрекъснат ход от и към вътрешното пристанище на творческия процес




Борис Данаилов

/ По повод изпожбата на Ст. Лютаков „Лично пристанище” в Националната Художествена Галерия–2005 г. - каталог към изложбата/





Целувка на лунна светлина” , 2007 г., шамот – глазура, дърво, 140/200/300 см.

Детството на Икар” , 2007 г., шамот – глазура, метал, 200/240/40 см.


(Творбите до тук са от изложбата на Стефан Лютаков ” ПОЧТИ БЯЛО” в галерия Арт спектър – Пловдив , НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ , септември – октомври , 2007 г.)

Стефан Лютаков застопори своя кон пред Националната галерия. Гигантската фигура на стоманеното животно – предизвикателен сюжет за поколения класически и модерни майстори, застана съвсем навреме и на място . Не заради юбилейната дата в биографията, а поради естествената логика на развитие и съзряване на този оригинален български пластик. Мястото на Стефан Лютаков в съвременното българско изкуство е неоспоримо.Той го открои и посочи недвусмислено отдавна . Още със страстната експресия и непривичната дързост на ранната си пластика, в която мито – поетичното звучеше с удивително съвременна острота. Още със свойствената си необремененост от всевъзможни конвенции,която съхранява и брани като най-съкровена ценност. Още с дръзката си позиция да бъде различен и свободно до следва собствената си артистична воля. И над всичко, разбира се, с щедрите си творчески инвенции, родили през годините произведения като “Тайната вечеря”,”Пътуване назад”,”Автопортрет във варел”,”Огледалният кръст” или серията от самостоятелни изложби през 90-те години,в които авторът демонстрира волната игра на чувствителното си дарование и отново изненадващо и интересно ни зарадва с щастливите си пластични открития.

Стефан Лютаков готви изложбата си за Националната художествена галерия повече от година.Сериозно, с присъщата си страст,задълбоченост и искреност. Когато беше изяснил идеите си щастливо сподели своята убеденост. От няколкото пестеливи реплики стана ясно,че е съумял в най-главното – да проникне и овладее единното художествено пространство.Да го насити с енергия и смисъл, да провокира, вълнува и тревожи.Верен на себе си авторът ще покаже нова версия на “Тайната вечеря” – вечна тема с неостаряващи алюзии.Съвсем закономерно отново присъства и образът на коня. Любимият си сюжет Стефан Лютаков интерпретира в цялата му митологична семантика.Сега го показва в монументален формат като символичен знак на изложбата.Като директна метафора на движението и свободния дух, на стремежа към безпределното, сиреч към безкрайните пространства на изкуството.На добър път волни ездачо!Дръж все така здраво и високо юздите, хидалго!


Борис Климентиев / По повод изпожбата на Ст. Лютаков „Лично пристанище” в Националната Художествена Галерия–2005 г./ 18 Май, 20005 г.– каталог към изложбата



Завързано животно” , 2005 г., стомана, 420/200/90 см.

Тайната вечеря”, 2005 г., шамот – ангоба, метал, 400/160/100см.

Лично пристанище”, 2005 г., ръчна хартия – метал, около 600/500/230см.

/ТВОРБИ ОТ ИЗЛОЖБАТА НА СТЕФАН ЛЮТАКОВ ЛИЧНО ПРИСТАНИЩЕ

НХГ , ЮНИ – ЮЛИ ,2005 г./

Танцуващи” (1, 2, 3 ), 2009 г., бронз, височина на всяка около 40 см.

(Самостоятелна изложба в рамките на международен фестивал Зимни музикални вечери

Проф. Иван Спасов”, Пазарджик 2009)



Пейзаж след битката”, 2007 г., керамика, 700/700/90 см.,

мотел „Ихтиман”, автомагистрала „Тракия”



Изложбата на Стефан Лютаков в НХГ постави мощен акцент в настъпилата напоследък изложбена суша. "Лично пристанище" е знак за силната проява на индивидуалистко творческо присъствие. На фона на забавеното и донякъде еднообразно развитие в областта на родната ни скулптура в последно време, тези произведения се открояват с различността си. В същото време обаче те са пълноценна част от последователната линия в българското изкуство за търсене на пластични форми от земното, съчетано с внушения за виталност.
"Личното пристанище" на Стефан Лютаков е изпълнено с жива образност - едновременно застинала във времето и дишаща с всяка фибра на мощното си тяло. Естествените материали с натуралния им вид и цветове - белезникаво-бежова хартиена каша, ръждив метал, разноцветни камъчета и червена глина - ни въвеждат в атмосферата на извечното в съществуването ни. Това усещане се подсилва и от разработените теми: "Тайната вечеря", "Детството на Икар", "Залез", "Животно-майка", "Дъжд"... В основата си представените 36 произведения носят нещо праисторически чисто, но причудливите им форми са и подчертано съвременни. (Макар че разбирането за съвременност напоследък трудно може да се дефинира.) Спокойното излъчване на скулптурите ни пренася в съзерцанието, което все по-често ни убягва. И което все по-отчаяно търсим.
С тази експозиция Стефан Лютаков отбелязва своята 50-годишнина. От 2002 той е професор във ВТУ "Св. Кирил и Методий". Носител е на многобройни награди. В биографията си има над двадесет самостоятелни изложби у нас и в чужбина.

С.П










Стефан Лютаков акостира в Лично пристанище

Изборът на заглавието "Лично пристанище" е своеобразно метафорично предизвикателство, пропило смислово и донякъде игрово юбилейната изложба на Стефан Лютаков в НХГ. В нея художникът представя 36 свои творби, изпълнени в чугун, стомана и хартия, работени през последните няколко години. Преминал през различни културно-исторически пластове, сега той ни представя напълно зряла и осмислена концептуално експозиция. Подготвяна повече от три години, тя обобщава пластическите и лични авторови търсения в областта на скулптурата. Верен на себе си, художникът успява да провокира дълбокофилософски проблеми, да пренесе зрителя в така характерното за неговото творчество пространство.


Първата провокация посреща зрителя още на входа - гигантски бял кон, завързан за перилата на галерията. Скулптурната творба по-скоро иска да провокира игрово зрителя, отколкото да го "преведе" в атмосферата на представената от Лютаков експозиция. Чрез този пластически преработен стоманен образ в нас прониква сянката на идалгото, неговото пропито с чест и носталгия битие. Наведената глава, едрите форми, лишени от динамика, и мащабът са онези сегменти на лично усещане, които могат да предрешат по-нататъшното ни разбиране на авторовите търсения. Ситуирането на тази скулптура поставя смислови и чисто пластически проблеми относно средата и ролята й на обобщаващ и ключов елемент от експозицията.
"Лично пристанище" е не само откровение на художника, а съзнателно измината част от творческия му път. Темата за пътя в подобна изложба отново ни поставя пред философския въпрос за важността на процеса, осмислен като такъв, и антипода му в лицето на неговия краен продукт, по-точно "пристанището".
Емблематична за тази изложба е едноименната композиция "Лично пристанище". Разгърната в няколко елемента, тя ни представя като че ли по най-добър начин авторовите търсения по посока на ясната и изчистена пластически форма. Пределно обобщени и същевременно одухотворени, тези структури пресъздават изминатия творчески път на художника, неговото осъзнаване и "акостиране" в затвърден вече авторов почерк.
В изложбата правят впечатление композициите "Тайната вечеря" и "Дъжд". Различни като сюжет, те се явяват своеобразно предизвикателство за скулптурното триизмерно пространство.
"Тайната вечеря" сякаш е личен катарзис за художника, тема, към която той се връща не един път в своето творчество. Първата нейна версия, намираща се днес в колекцията "Петер Лудвиг" (Германия), е само начален опит, който Лютаков доразвива, за да ни я представи този път с нови герои и нов подтекст. Класическата сцена е разиграна експресивно и в нея намира своето най-ярко отражение основният за автора проблем - предателството и неговите актуални интерпретации. Образите на дванадесетте апостоли и Христос са пресъздадени с тежки, масивни и същевременно пулсиращи скулптурни глави. Наситена композиция, въздействаща както със своята цялост, така и със самостойността на всеки един детайл и форма.
"Дъжд" е изцяло пластическа провокация, която си поставя самият автор. Овладяването на пространството, пресъздаването на движението са предизвикателствата, които премахват тематичните ограничения. Противно на зададена изначално скулптурна статичност, Лютаков успява да пресъздаде "дъжда" не само като процес, а и като усещане на сетивата, емоция на духа. Един символно поетичен прочит на човешките и природните явления.
Знаковостта, синтетичността и тяхното пластическо разиграване в пространството са основни характеристики в творчеството на художника. Изчистените форми, тяхната синкретичност и обобщеност одухотворяват и по своеобразен начин хуманизират образите, постигайки усещане за трайност на художественото послание. Композиции като "Транспортиране на животни" във вариации - риби, птица, кон - са носталгичен елемент, противопоставен на "Шкафът" - своеобразна инсталация, профанизираща днешния ден с неговите информационни статуси.
Лютаков преминава през различни културни пластове: "Сечива", "Урна", "Ритуал" - композиции с праисторическа конотация; "Тайната вечеря" - класическа тема за поколения художници; за да стигне до съвременни прочити на днешното битие - "Шкафът".
Многостранен и различен в темите и сюжетите, които третира, Лютаков е последователен в търсенията си; остава верен на пластическия прочит и изразителност в третирането на скулптурната форма.

Ирина ДаковаВ-К „КУЛТУРА” – ЮЛИ ,2005 г.


Ритуал”, 2005 г., чугун, 25/60/17 см., колекция „Юго Вутен”, Гел, Белгия


Голямата риба”- 2005 г.,гранит, 320/120/140 см.- реализирана по време

на програмата „Артист ин резиденс” - Сакурагава, Ибараки кен - Япония



Градина” – 2009 г., чугун, 10/60/60 см.,

Самостоятелна изложба „Орехотрошачка”, галерия „Сариев” – Пловдив 2009 г.




Блудният син”, 2005 г., гранит, 160/220/120см. - реализирана по време

на програмата „Артист ин резиденс”- Сакурагава, Ибараки кен – Япония



Пътуване назад”, 1989, травертин, 240/340/90см. - Вишне Ружбахи - Словакия

Седем като един”, 2006 г., мрамор/бронз, 280/230/60 см.

Геел, Белгия - колекция Юго Вутен

Уловени риби”, 2006г., метал, 160/520/50см. - Крайдунавски парк - Силистра




Времето”,1986 г., мрамор, 320/200/150см. „Залез”, 2001г., чугун-стомана, 290/200/200 см. парк на х-л „Сандански”- гр.Сандански парк ”Оборище”- София





Дъжд” (фрагмент), 2005 г., смесена техника, 150/500/500 см.

Самостоятелна изложба „Лично пристанище”, Национална художествена галерия 2005 г.




Бюст-паметник на Христо Ботев, 2002 г., бронз-габро, 150/310/80см.

гр. Пазарджик



Кутия за тайни”, 2009 г., русенски варовик, 175/170/80 см.- Разград


Самостоятелна изложба в галерия „Сариев”, Пловдив, 2009 г.

Море”, 2005 г., чугун, 20/60/30 см.

Св. Св. Константин и Елена – покровители на Пазарджик”, 2010 г.(работен момент), керамика с глазура, метал, камък, златен варак – гр. Пазарджик,за ниша на височина 9 м. на реставрираната стара часовникова кула в гр Пазарджик. Височина на композицията – 3 м.





Св. Св. Константин и Елена – покровители на Пазарджик”, 2010 г., керамика с глазура, метал, камък, златен варак – гр. Пазарджик, ниша на височина 9 м. на реставрираната стара часовникова кула в гр Пазарджик.

Височина на композицията – 3 м.




Вертикален пейзаж”, 2010 г., парк „Острова” – Пазарджик

Мрамор, височина 320 см






Лято”, 2010 г., Зелен център Шабла, русенски варовик, височина 200 см.





©netref.ru 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет